Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
В общата стая имаше някой. Мъж, в сянката. Беше облечен в черно и стоеше до бъчвата с вода. С едната ръка държеше капака отворен. В другата държеше малък буркан. Сякаш току-що беше изсипал нещо от него. Единствената светлина идваше от една догаряща свещ, лицето му беше присвито, защото напрягаше очи в тъмното, но Трън беше сигурна, че гледаше право в нея.
Двамата останаха за момент един срещу друг, той с буркан над бъчвата, а тя с ръка в панталоните, после той проговори:
— Коя си ти?
— Коя съм аз ли? Ти кой си?
„Запомни добре къде е най-близкото оръжие“, казваше баща ѝ и Трън хвърли бърз поглед към масата, върху която лежаха пръснати останките от вечерята им. От дървото стърчеше забит нож за хранене и късото му острие просветваше на слабата светлина. Много далеч от подобаващо на герой острие, но когато си сварен неподготвен посред нощ, със смъкнати гащи, се хващаш за каквото намериш.
Тя извади бавно ръка от панталоните и пристъпи леко към масата. Мъжът свали бавно ръката с буркана, без да откъсва очи от нея, или нещо близо до нея, тя не можеше да каже със сигурност.
— Нямаш работа тук — каза онзи.
— Аз нямам работа тук? Какво слагаш във водата?
— Какво правиш с този нож?
Трън го изтръгна от масата и го насочи към него. Ръката ѝ потрепери, гласът ѝ също:
— Това отрова ли е?
Мъжът захвърли капака на бъчвата настрани и пристъпи към нея.
— Не прави глупости, момиче. — Когато се извърна, Трън видя меч на кръста му. Дясната му ръка посягаше към дръжката.
В този момент се изплаши. Или може би просто видя нещата по-ясно от всякога, защото без да го съзнава, полетя срещу него. Едната ѝ ръка сграбчи китката му, а другата заби ножа в гърдите му.
Не беше трудно. Оказа се много по-лесно, отколкото си го беше представяла.
Мечът беше изтеглен не повече от педя от ножницата. Мъжът пое треперещ дъх, кръстоса поглед, а едната му ръка задращи немощно рамото ѝ.
— Ти… — Той се строполи по гръб на земята, повличайки Трън със себе си.
Тя отскубна ръката му от рамото си и се изправи на крака. Черните му дрехи ставаха по-черни на гърдите, пропити от кръвта около забития до дръжката нож.
Трън затвори очи и ги стисна с всичка сила, но когато ги отвори, той продължаваше да лежи на земята.
Не беше сън.
— О, богове — прошепна тя.
— Рядко идват на помощ. — Отец Ярви стоеше на вратата и гледаше смръщено. — Какво стана?
— Той имаше отрова — смотолеви Трън и посочи неуверено към буркана на пода. — Или… мисля, че имаше…
Пасторът приклекна до трупа:
— Убиването на хора ти става навик, Трън Бату.
— Лошо, много лошо — проскимтя тя.
— Зависи кого убиваш. — Ярви се изправи бавно, огледа залата, отиде до нея и огледа лицето ѝ. — Ударил те е, а?
— Ъъ… не…
— Да, е. — Той я фрасна с юмрук в устата и тя се просна по гръб на масата. Когато се опомни, той вече отваряше вратата и крещеше с пълно гърло. — Кръвопролитие в тронната зала! На оръжие! На оръжие!
Пръв дотича Рълф, примига сънено, оглеждайки трупа и отбеляза:
— И това е свършило работа.
После дойдоха стражите от пред вратите, също мигаха на парцали над трупа, после извадиха мечове.
След тях пристигнаха останалите от екипажа, поклатиха чорлави глави, потриха наболи бради и промърмориха молитви.
Най-накрая се появи и самият крал Фин.
Трън имаше чувството, че след като уби Едуал, се движеше предимно сред богатите и властимащи. Досега бе видяла отблизо петима пастори и трима крале, единият дори върховен крал, но от всичките я впечатли единствено онзи, убил баща ѝ. Фин може и да се славеше с избухливия си нрав, но първото у него, което порази Трън, бе удивителната безформеност на краля на Тровенланд. Двойната му гуша се преливаше в дебел врат, той от своя страна в рамене, а те — в търбух. Оредялата му, посивяла коса, се вееше в пълен безпорядък.
— Така и не се научи кога да коленичиш, а? — изсъска Рълф докато смъкваше Трън на колене до себе си. — И, богове, закопчай най-после тоя проклет колан!
— Какво става тук? — изрева гръмогласно кралят и опръска с плюнка двамата стражи.
Трън сведе поглед и се засуети с колана. Пребиването с камъни изглеждаше неизбежно. Нейното със сигурност. Това на останалите от екипажа ѝ — много вероятно. Видя го в погледите им. „Виж какво става, като дадеш нож на момиче. Било то малък нож.“
Майка Кайър, безупречна дори в нощница, вдигна с два пръста буркана от пода, помириса го и сбърчи нос: