Тай-пан

Мъжете се стекоха от бака и застанаха, готови в мрака, на въжетата, буксирите и фаловете. „Запад-югозапад“ заповяда той, кормчията изви щурвала към новия курс и клиперът зави с вятъра. Рейте скърцаха и се напрягаха към подветрената страна, фаловете виеха и се разтягаха и когато корабът пое новия курс, Струан извика:

— Отпусни рифовете на грот-мачтата и брамсела!

Корабът се стрелна през вълните, вятърът остана зад траверса, вълните при носа се спускаха на каскади.

— Пълен напред — заповяда Струан.

— Слушам, сър — отвърна кормчията, като напрегна очи да вижда колебливото пламъче на нактоуза, за да поддържа постоянен курс, борейки се с щурвала.

— Застъпете, капитан Орлов!

— Крайно време е, Зелено Око.

— Вероятно ще може да увеличите скоростта — каза Струан. — Искам да стигнем в Макао колкото е възможно по-бързо!

Орлов благодари на Бога, че бе готов, както винаги, за незабавно тръгване. В мига, в който бе видял лицето на тай-пана, бе разбрал, че ще е по-добре „Чайна клауд“ да напусне пристанището за рекордно време или ще остане без кораб. И въпреки че моряшката предпазливост му казваше, че толкова много платна в такива плитки и пълни със скали морета крият опасност, той извика:

— Пусни рифовете на фок бом-брамсела и горните брамсели! — и се отдаде на радостта от свободата да е в морето и да командва отново след толкова дни на котва. Той премести кораба румб надясно, освободи още рифове и неотстъпно поведе кораба. — Подгответе предния тендер, мистър Кудахи! Кой знае, може да е по-добре да е готов, като се качи на палубата. И вдигнете лоцманския фенер!

— Слушам, сър.

— Закрепете лоцманския фенер! Няма да намерим лоцман по това време на нощта — каза Орлов, поправяйки се. — Няма да чакам да съмне и да дойде някой лоцман-мошеник. Аз сам ще го вкарам в пристанището. Имаме спешен товар на борда.

Кудахи се приведе и доближи уста до ухото на Орлов:

— Тя ли е, сър? Онази, която е купил за теглото й в злато? Видяхте ли лицето й?

— Отивай отпред или ще ти изтръгна червата, за да си вържа панталоните с тях! И си дръж устата затворена! Предай това на всички да му се не види! Всички са задържани на кораба, щом стигнем в Макао!

— Слушам, слушам, драги ми сър капитан — каза Кудахи със смях й се изправи в цял ръст, извисявайки се над дребния мъж, когото харесваше и на когото се възхищаваше. — Ще мълчим като гроб, кълна се в брадата на свети Патрик. Не се безпокойте за това! — Той скочи долу от прохода на квартердека и тръгна напред.

Орлов закрачи по квартердека, като се чудеше каква беше цялата тази мистерия и какво й беше на мъничката, завита в одеяло жена, която тай-панът бе качил на борда на ръце. Той видя набития китаец, Фонг, да върви след Кудахи като послушен пес и отново се запита защо този човек бе изпратен на борда да бъде обучаван за капитан и защо тай-панът бе поставил по един от тези езичници на всеки от клиперите си.

Иска ми се да бях видял лицето на момичето, каза си той. Теглото й в злато, да, така се говори. Бих искал — о, как искам — да не съм това, което съм, да можех да погледна всеки мъж или жена в лицето и да не видя отвращение и да не трябва да доказвам, че съм човек като всички и даже по-добър от някои във флота. Уморих се да бъда Педя човек Орлов гърбавия. Затова ли се уплаших, когато тай-панът каза „През октомври ще заминете на север, сам“?