Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Замислих се.
— Може би наистина щеше да ти каже така. Но не мисля, че майка ти би се съгласила. Смятам, че трябва да останеш при него. Може да се свести преди края и последните му думи да са безценни за теб. Не, Пъргав. Иди с него. Остани с него заради мен.
Той не отговори, но сведе глава.
Навън вече разваляха лагера и товареха багажа. Мисля, че Пъргав се смая, когато за него и Бърич дойдоха островитяни. Мечокът сериозно се поклони на момчето и помоли за честта да го качи заедно с баща му на кораба на хетгурда. Нарече ги „победители на демони“ и Пъргав бе поразен, когато осъзна, че е бил оставен да тъгува сам от уважение, а не от пренебрежение. Бухалът го изпрати с песен и макар да кълчеше думите на езика на бардовете, успях да чуя възславянето на мъжа, съборил дракона-демон на колене, и момчето, което го повалило, за да освободи пленниците на Бледата жена. Забелязах, че Уеб замина със същата лодка — явно щеше да пътува в един кораб с Пъргав. Това донякъде ме успокои. Не исках момчето да остане само сред непознати; а и се страхувах, че Бърич няма да доживее до Цайлиг.
После дойде принцът и попита с кой кораб ще пътувам.
— Добре дошъл си и на двата, но който и да избереш, пак ще е тясно. Не са очаквали, че ще трябва да превозват толкова много хора. Ще сме натъпкани като солена риба в каца. Сенч с цялата си мъдрост реши да ни раздели с нарческата, така че ще пътувам с кораба на Мечката. Самият Сенч ще е на кораба на Глигана с Пиотре и жените. Надява се по пътя да довърши преговорите относно съюза.
Усмихнах се, въпреки че ми бе тежко на сърцето.
— Още ли го наричаш съюз? На мен започна да ми прилича на сватба. Да не си дал на Сенч някакъв повод да реши, че е по-добре да те отдели от Елиания по пътя до Цайлиг?
Предан повдигна вежда и ъгълчето на устата му потрепна.
— Не бях аз! Елиания заяви, че е удовлетворена, че съм изпълнил предизвикателството й и съм достоен за нея, след което каза, че ме смята за свой съпруг. Майка й май не е особено радостна, но Пиотре не възрази. Сенч се опита да обясни на Елиания, че е нужно да й дам клетвата си в моя „майчин дом“, но тя не поиска да го слуша. Попита го: „Що за мъж може да се противопостави на волята на жена по този въпрос?“
— Определено бих искал да чуя какво й е отговорил.
— Каза: „Честно казано, не зная. Но волята на моята кралица е, че синът й няма да легне с вас, докато не застанете пред нея и благородниците й в дома й и не обявите, че той е достоен за вас“.
— И как го прие тя?
— Не много мило. — Принцът определено бе поласкан от нетърпението на бъдещата си невяста. — Но Сенч ме накара да обещая, че ще се въздържам. Не че Елиания ми помага в това отношение. Както и да е. Така че аз ще плавам на кораба на Мечката, а тя — на Глигана. Сенч ще е при нея, вероятно и Шишко, тъй като островитяните страшно го почитат като Ръцете на Еда. Та значи кой избираш? Ела на Мечката. Така ще си с Бърич, Пъргав и мен.
— Нито единия, нито другия. Но се радвам, че ще си на кораба на Мечката с Пъргав. Момчето преживява труден момент. Може да го понесе по-леко, ако е сред приятели.
— Как така нито единия, нито другия?
Време беше да му кажа.
— Оставам тук, Предан. Трябва да се върна и да намеря тялото на Шута.
Той примигна, замисли се и с разбиране, което ме стопли, просто прие онова, което трябваше да направя.
— Ще остана с теб, разбира се. И ще ти трябват повече хора, ако искаш да прокопаеш тунела през ямата на драконите.
Бях трогнат, че не оспори намеренията ми и че предлага да забави собствения си триумф.
— Не. Ти трябва да заминеш. Трябва да се ожените с нарческата, да създавате съюзи. Няма да ми трябват хора, тъй като се надявам да вляза през мястото, откъдето са излезли Ридъл и останалите.
— Това са празни надежди, Фиц. Никога няма да го намериш. Слушах Ридъл толкова внимателно, колкото и ти.
Усмихнах се.
— Мисля, че ще го намеря. Доста съм упорит в подобни неща. Единственото, за което моля, е да ми оставите достатъчно храна, стига да можете да си позволите, както и топли дрехи.
— Лорд Фицрицарин, прости, че го казвам, но може да се окаже, че напразно рискуваш живота си. Лорд Златен вече не чувства нищо. Малко вероятно е да намериш входа, още по-малко — тялото му. Не мисля, че трябва да позволя това.
Подминах последните му думи.
— Има и още нещо. Чака те достатъчно хаос и неразбории. Едва ли ще ти е нужен и един възкръснал лорд Фицрицарин, който само да усложни положението. Кажи на всички да си мълчат за мен. Вече говорих с Лонгуик. Не мисля, че е нужно да се тревожа за Ридъл. Останалите са мъртви.
— Но… островитяните знаят кой си. Чуха да се обръщат към теб с това име.