Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
— Гавин — каза тя. — Генералите са в стаята ми, планират нахлуването. Мисля, че опитът ти ще им е от полза.
Гавин си пое дъх. Това означаваше, че и баща му ще е там. Ужас. Стана, наведе се да целуне Карис по челото, разкърши рамене.
— Добре, Орея. Хайде да спасим света.
95.
Генералите и адютантите им се бяха събрали около маса, на която бяха разпънати карти.
— Значи имате шпиони в армията на Цветния принц — каза Гавин.
— Предостатъчно — отвърна брадатият, почти оплешивял парийски генерал Каул Азмит, по-малкият брат на парийския сатрап. Беше винаги вежлив и не особено умен.
— Проекция или действителни данни? — попита Гавин. Искаше да разбере дали гледа позициите на армията на Цветния принц отпреди осем или десет дни, или това са преценките за сегашните позиции.
— Проекции, базирани на превъзходни данни — отвърна генералът на Кървавата гора. Той също бе плешив, макар и да беше млад, луничав и глуповат. Политическа невестулка, комуто не беше работа да води ловна експедиция, още по-малко армия.
— Откога е това? — попита Гавин.
— От десет дни — отвърна генерал Азмит. — Два дни е отнело на посредника ми да стигне до контрабандиста, който носи писмата, контрабандистът хванал добър попътен вятър. Спечели си бонус, че стигна тук за седем дни. Пристигна снощи.
— Същият ли контрабандист използвате за пътуването обратно?
Генерал Азмит кимна.
Което означаваше, че контрабандистът вероятно е излъгал за бързината на пътуването си, за да вземе бонуса. Повечето контрабандисти на аташийското крайбрежие все още използваха галери, така че не можеха да попаднат в безветрие и дългите им широки кораби минаваха покрай брега, което пиратските преследвачи не можеха да направят. Но една галера просто не можеше да дойде от Аташ за седем дни. По-вероятно девет. Може би десет.
Ако Гавин беше тук, нещата щяха да са различни. Ако Гавин беше промахос, нещата все пак можеха да се получат. Но сега това беше непостижимо. Баща му го бе направил невъзможно и баща му нямаше да се откаже. Непокорството на Гавин, щастието му да се ожени за Карис щяха да струват живота на много хора.
Но Гавин не беше виновен за това. Нямаше да поеме вината за това. До неотдавна щеше да го направи. Не, тези генерали не ставаха за генерали, всичките бяха поставени на постовете им от хора, които би трябвало да са по-разумни. Имаше много ветерани от последната война, които можеше да са поставени начело. Гавин бе направил най-доброто възможно за хората на Гаристън. Не можеше обаче да наложи правилните решения на други. Така че попита:
— Колко бърза е предислокацията ви?
Идиотът от Кървавата гора заговори:
— Всъщност не можем да започнем да обсъждаме стратегията, докато не пристигне лукслорд баща ви. Би трябвало да дойде всеки момент, лорд Призма.
— Няма значение — каза Гавин.
— Лорд Призма?
— Когато пристигнете в Ру, мисля, че ще откриете, че армията е ето тук. — Гавин посочи малкото градче Ворил, на два дни път от Ру. — Ще откриете, че корехидорът разполага може би с половината от оръдията, за които докладва, и с по-малко от половината барут, защото винаги се е тревожил повече за егото си, отколкото за отбраната. Тъй че вместо да прилича на глупак за вас, които се опитвате да го спасите, ще се държи като глупак и ще ви лъже — нещо, което няма да разберете преди да е станало твърде късно. Минавал съм през тази страна. Ако не ви възпрепятстват и си платите, този участък е лесен. Преодолях го за три седмици, макар че брат ми имаше саботьори и нападателни отряди, които ни притесняваха непрекъснато. Вашите шпиони са събирали погрешни данни. Важното не е точният брой на конниците или кой е освободен роб или доброволец. Тези неща е добре да се знаят, но трябва да знаете с колко наковални разполагат те, с колко опитни ковачи, с колко желязо. Поставени ли са на командни постове ветерани от Войната на Лъжепризмата, или тези постове са отишли в ръцете на фаворити на Цветния принц, които не знаят нищо. Колко дълги са снабдителните им линии и колко храна могат да доставят. Вече е твърде късно да се получи отговор на много от тези въпроси. Твърде късно е да пращате нападателен отряд, за да прихване снабдителните им фургони или да унищожи ковачниците, или да избие ковачите и да повреди колелата на фургоните, преди да преодолеят прохода Малките сестри. Можеше да сте спечелили седмици и да изложите на риск само десетина души за тази цел. Цветния принц също не е предвождал армия досега и вие не сте виновни, че никой от вас не е… но сте виновни за това, че не сте поискали опитните бойци да ви посъветват. А сега ще поискате от тези мъже да загинат, и то без никаква основателна причина. Фактът е, че каквото и да направите, няма да спасите Ру. Вече е свършено. Ако бяхте благоразумни, щяхте да пратите вестоносци да им кажат да опразнят града, да се прегрупират при Руишки нос и да изнесат от града припасите, от които армията на Цветния принц най-много ще се нуждае. Но не сте направили това, защото искате да спечелите една битка вместо да спечелите война.