Огнената кралица

Навън имаше още трупове, осеяли стъпалата и земята под тях, както на арисаи, така и на кралски гвардейци, имаше и няколко убити без брони в дрехите на Седмия орден. Млада жена с медноруса коса беше коленичила до една пълничка сестра и по лицето ѝ се стичаха сълзи. Стискаше между пръстите си няколко окървавени стрелички. Пълничката жена явно бе мъртва, стъпалата под нея бяха облени в кръв, макар че по тялото ѝ не се виждаха рани. Двете бяха заобиколени от няколко ловни кучета, които виеха жално. Наблизо Трела Ал Орен стоеше сред десетина почернели трупа, лицето ѝ бе оцапано с кръв и сажди. На изток се вдигаше голям облак прах и под него се виждаха тъмните фигури на множество ездачи в сини и зелени плащове — Шестият орден и Северната гвардия препускаха да спасят кралицата.

Норта се дърпаше от Илтис и Давока, ругаеше ги и се мъчеше да се върне в храма. Лирна се обърна и видя как арисаите изведнъж спряха да беснеят, отдръпнаха се един от друг сякаш в отговор на някаква безмълвна заповед и се взряха в килима от трупове, който застилаше храма от край до край.

— Стига толкова! — каза Лирна, закрачи към Норта и го зашлеви. Той спря да се бори и я зяпна с очи тъй лишени от разум, че тя се зачуди дали не е полудял.

— Няма го вече — каза му тя, като се помъчи да смекчи тона си. — Погрижете се за своя полк, милорд.

Лорд-маршалът оклюма и спря да се дърпа от Давока и Илтис. Очите му се плъзнаха по останките от Кинжалите на кралицата, които вече наброяваха не повече от двайсетина.

— Разбира се, ваше величество — промълви той, а тонът му беше едновременно язвителен и уморен. — Могъщият ми полк е на вашите заповеди.

След което се обърна и започна да вкарва някакво подобие на ред сред оцелелите си хора.

Брат Солис спря коня си наблизо, скочи от седлото и забърза към мястото, където аспект Арлин лежеше между Мурел и Алорнис; на лицето му бяха изписани шок и облекчение.

— Ваше величество! — Брат Иверн дръпна юздите до Лирна и я погледна с ужас и загриженост, които я накараха да се замисли как изглежда: цялата опръскана с кръв и стиснала брадвичката. — Трябва ли ви лечител?

— Не, благодаря, братко. — Очите ѝ се насочиха към Северната гвардия, която препускаше да образува кордон между нея и храма. На изток се вдигаше още прах над гъста маса тичаща пехота и през него се виждаше знамето на Ротата на смъртниците на Ал Хестиан.

— Къде е Военачалникът? — попита тя.

Лицето на младия брат помрачня.

— Ранен е, ваше величество. Тежко. Сред свободните мечове имаше скрити куритаи, поне хиляда. — Лирна забеляза кървавата превръзка на ръката му. — Убиха доста бойци, трябва да отбележа.

Тя кимна, обърна се към храма и видя как останалите арисаи се строяват отново в спретнати редици. Не можеше да види лицата им, но смехът им се чуваше ясно. „Половината са били заставени да убият другата половина, а за тях това е само чудесна шега.“