Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Ученият арабист едва не се поболя от облекчение, а СИС го закара с кола до Лондон, където заживя отново като лектор във факултета по ориенталистика и африканистика.
Два дни по-късно, на 3 март, командващите силите на коалицията се срещнаха в една палатка на малко и голо иракско летище, наречено Сафуан, с двама генерали от Багдад, за да преговарят по капитулацията.
Единствените говорители за съюзниците бяха генералите Норман Шварцкопф и принц Халид бин Султан. До американския генерал седеше командващият британските сили генерал сър Питър де ла Билиер.
И двамата западни офицери вярват до ден-днешен, че в Сафуан са дошли само двама иракски генерали. Всъщност са били трима.
Американците бяха организирали страшно гъста охранителна мрежа, за да изключат възможността някакъв атентатор да стигне палатката, която се срещнаха генералите от противостоящите сили. Около летището стоеше разположена в кръг с лице навън цяла американска дивизия.
За разлика от командващите коалиционните сили, които пристигнаха от юг, сменяйки поредица от хеликоптери, на иракската група бе заповядано да дойде с коли до кръстопът северно от летището. Там оставиха колите и се прехвърлиха на американски бронетранспортьори, които ги преведоха с американски водачи през останалите три километра до палатките, където ги очакваха.
Десет минути след като групата генерали, придружени от преводачите си, влязоха в палатката за преговори, по пътя от Басра се зададе друга черна лимузина „Мерцедес“. По това време пропускателният пункт на кръстопътя се командваше от капитан от американската Седма бронирана бригада, тъй като всички по-старши офицери се бяха отправили към летището. Нечаканата лимузина беше незабавно спряна.
Отзад седеше трети иракски генерал, макар и само бригаден, който носеше черно дипломатическо куфарче. Нито той, нито шофьорът му говореха английски, а капитанът не говореше арабски. Тъкмо се готвеше да се обади на летището по радиото за нареждания, когато дойде джип, управляван от американски полковник, а до него седеше още един. Шофиращият носеше униформа на Специалните сили, Зелените барети, а този до него имаше опознавателните знаци на Г2, Военното разузнаване.
И двамата показаха документите си за самоличност на капитана, който ги разгледа, видя, че са достоверни, и отдаде чест.
— Всичко е наред, капитане, очаквахме това копеле — рече полковникът от Зелените барети. — Изглежда се е забавил заради спукана гума.
— В това куфарче — рече офицерът от Военното разузнаване, сочейки дипломатическото куфарче на иракския бригаден генерал, който стоеше, без нищо да разбира, до колата си — са имената на всички наши военнопленници, включително безследно изчезналите летци. Норман Бурята ги иска, веднага.
Нямаше бронетранспортьори. Полковникът от Зелените барети блъсна грубо иракчанина към джипа. Капитанът стоеше объркан. Не знаеше нищо за някакъв трети иракски генерал. Но знаеше, че неговата част е влязла в очите на Мечока, защото си беше приписала завземането на Сафуан, след като не беше изпълнявала такава задача. Последното, което му трябваше, бе да предизвика още по-големия гняв на генерал Шварцкопф, като забави списъка с безследно изчезналите летци. Джипът потегли по посока на Сафуан. Капитанът сви рамене и даде знак на иракския шофьор да паркира при останалите.
По пътя към летището джипът минаваше между редици от спрени американски бронирани коли в продължение на километър и половина. Сетне имаше празна отсечка от пътя, преди да се стигне до кордона от хеликоптери Апачи, който заобикаляше района, където се водеха преговорите.
След като отминаха танковете, полковникът от Военното разузнаване се обърна към иракчанина и заговори на добър арабски.
— Под седалката ви — рече той, — не слизайте от джипа, а ги слагайте, бързо.
Иракчанинът носеше тъмнозелената униформа на страната си. Навитите дрехи под седалката бяха светлокафява униформа на полковник от саудитските Специални сили. Той бързо смени панталоните, мундира и баретата.
Тъкмо пред пръстена от хеликоптери на пистата джипът се отклони към пустинята, заобиколи летището и потегли на юг. От другата страна на Сафуан, след трийсет километра, се върна на главния път за Кувейт.
От двете страни бяха разположени американски танкове, които имаха за задача да не допуснат никой да проникне в района. Командирите, застанали на куполите им, видяха как един от техните джипове излиза от охраняваната зона, но това не ги засягаше.
На джипа му трябваше час да стигне аерогара „Кувейт“, по това време напълно опустошена и разрушена, изтърбушена от иракчаните и покрита с пелена от черен дим от запалените петролни кладенци навсякъде из емирата. Пътят им отне толкова време, защото трябваше да избегнат клането в прохода Мутла, така че се отклониха и направиха голяма обиколка през пустинята западно от града.