Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
— Аз съм Енцо Бонати, твоят кръстник. Докато Джино го няма, Бог ми е отредил да внимавам и да те пазя — да не ти се случи нещо лошо. Щом поискаш или имаш нужда от нещо — идвай при мен.
Тя втренчи поглед в него. Този ли стар мъж беше известният Енцо Бонати, нейният кръстник? Този мъж с хлътнали бузи, с дълбоко поставени очи и благосклонна усмивка?
Коста пристигна при тях.
— Лъки, тези хора са най-близките и най-старите приятели на Джино. Бъди добра с тях, защото те ще са добри с теб.
Думите му й прозвучаха съвсем обикновено. Тя дори не вникна в тяхното съдържание. Но с течение на времето тя започна да разбира. Коста я беше научил на някои неща, но явно имаше доста още за научаване. Да има за кръстник легендата Енцо Бонати беше подарък, от който произтичаха много облаги. И тя щеше да се възползва от тях. Прие поканата за прекарване на уикендите в неговата резиденция в Лонг Айлънд, а разговорите с него бяха истинско забавление.
Къщата винаги беше пълна с различни роднини и приятели. Двамата сина на Енцо — Карло и Сантино — идваха да прекарат края на седмицата заедно със семействата си. Братята не си говореха — нещо, което едновременно вбесяваше и огорчаваше Енцо.
— Двойка циркаджии — казваше той и добавяше: — Има предостатъчно врагове по света. Семейството е кръвно свързано. Към семейството човек трябва да се отнася с уважение.
Енцо беше във възторг от Лъки. Постепенно тя му стана любимка и той се отнасяше към нея с особено благоразположение. Не само защото беше дъщеря на Джино, а защото имаше остър като бръснач, пъргав ум. Мъжки ум. А характерът й направо го покори.
Тя на свой ред започна да изпитва дълбоко уважение към него. Той притежаваше двете качества, които единствено можеха да я впечатлят — сила и власт.
Скоро тя започна да разделя времето си между двамата възрастни мъже — Коста в града и честите уикенди у Енцо. Сексът, преди така важен за нея, като че ли вече нямаше такова значение. Далеч по-важно значение имаше да поглъща всичко, на което двамата мъже я учеха. Беше доволна и щастлива, попиваше всичко, което искаше да знае. Беше й повече от достатъчно.
Успя да уреди нещо, което отдавна си бе наумила и един горещ следобед в Ню Йорк тя слезе в плесенясалите подземия на един от големите ежедневници в града, където се пазеха архивните годишни теченията. Седя часове наред и прочете всички писания, отнасящи се до баща й, Джино Овена Сантейнджело. „Зъл убиец“ — така най-често го наричаха репортерите.
Имаше заглавия от времето, когато беше арестуван и даден под съд за убийството на собствения си баща. Имаше кратка дописка на трета страница, когато беше освободен от затвора години по-късно, напълно реалибилитиран.
Прочете за смъртта на първата му жена. Изнесените факти живо я заинтригуваха.
Такъв ли беше баща й, какъвто всички твърдяха? Прикачваха му определения като „позорен контрабандист на алкохол“, „злостен престъпник“, „крупен рекетьор“, „известен гангстер“. Според вестниците — приятел на Лъки Лучано и Бъгси Сийгъл — гангстерските босове по онова време, легендарни имена в престъпния свят.
Когато достигна до петдесетте години, откри и своя снимка — малко уплашено момиченце, което бавачка със леден израз напъхва в една кола. Детето на Сантейнджело открива трупа на майка си, жестоко убита при гангстерско отмъщение!, заглавие с големи тлъсти букви заемаше почти половината първа страница.
Умът и сетивата й блокираха. Не можеше да продължи да чете. Захвърли всичко и изтича навън емоционално съсипана.
Разводът й премина почти незабелязан от пресата благодарение намесата на Ричмъндови. Веднага щом Питър разбра, че не може да я разубеди, той се зае да я отстрани от семейството по най-бързия и безболезнен начин.
Лъки беше много доволна. Коста беше много сърдит.
— Баща ти много ще се разстрои — каза загрижено той.
— Тогава няма да му казваме — заключи тя. — Така няма да има за какво да се разстройва, нали?
Коста кимна, но в себе си не беше съгласен с предложението й. Затова, без да й казва, се обади на Джино по телефона и го уведоми, че Лъки се развежда.
— Засега не мога нищо да направя — каза Джино. — Когато се върна, ще оправя нещата. Знаеш, че докато съм тук, ръцете ми са вързани. Ти трябва да се грижиш за всичко… и най-вече да ме върнеш обратно в Америка.
— Правя, каквото мога. Нещата, макар и бавно, се придвижват — без да се конкретизира, каза Коста.
Джино се бе превърнал в параноик по отношение връзките си с външния свят. Беше убеден, че телефонът му се подслушва, че кореспонденцията му се проверява. Затова изискваше от всички максимална дискретност и непрекъснато повтаряше, че колкото е по-тихо около него, толкова по-добре.