Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
Той пак кимна.
— Е — продължи тя, — сега съм свободна цяла седмица и ще ти бъда много благодарна, ако имаш желание да ми обясниш, разбира се.
Как да й откаже? Не избухна нито един път, не се държеше нагло и предизвикателно, нямаше нищо общо с опърничавата Лъки. Напротив, това красиво мило момиче проявяваше искрен интерес…
Така започна да идва всеки ден в офиса му. Той също започна — отначало предпазливо, защото беше убеден, че интересът й ще се изпари — да й обяснява как работят различните компании.
— Разбира се, директорската ти длъжност е само формална — каза й той. — Никога няма да ти се наложи да даваш мнение за бизнеса.
Така значи, а? Значи това е искал да каже!
— Ще ти изпращам най-различни неща за подпис. И можеш да бъдеш сигурна, че каквото и да пращам, то е проверено и одобрено от мене и можеш да бъдеш спокойна.
Тя кимна мълчаливо. Попиваше всяка казана от него дума.
Крейвън й се обади от Вашингтон. Звучеше сърдито.
— Кога се връщаш? — беше по-скоро изискване да се връща, а не въпрос.
— Няма да се връщам изобщо! — отговори тя сдържано и хладно. — Нашият брак свърши. Моля те само да уредиш да ми опаковат багажа и да го изпратят.
Крейвън беше разстроен. Но не толкова от мисълта, че Лъки иска да се разведат, колкото от това, което щеше да каже баща му по въпроса.
Питър Ричмънд й се обади още на следващия ден. И с мазния си лайнен глас на обигран политик й каза:
— Лъки! Какво си намислила? Не е ли по-добре да си дойдеш и да го обсъдим.
— Няма какво да обсъждаме!
— Ако ти не можеш да дойдеш, ще се наложи аз да взема самолета и да дойда при теб.
— Чудесно!
Не беше споделила с никого плановете си. Нейният развод си беше неин проблем. Коста непрекъснато я питаше:
— Няма ли да се връщаш във Вашингтон?
На което тя само клатеше глава и неопределено промърморваше:
— Не бързам за никъде.
Преди да приключат разговора с Питър Ричмънд, тя се споразумя с него да се срещнат на вечеря. И тук възникна малко затруднение — вечеряше всеки ден с Коста, разпитваше го и се учеше. Той остана разочарован, когато разбра, че тази вечер е заета.
— Исках да те заведа на едно специално място.
— Утре, чичо Коста, обещавам.
— Но аз съм направил резервация за тази вечер.
— Къде?
— Е, засега това е тайна.
— Ами да се уговорим за утре, а?
— Добре.
Питър Ричмънд се беше издокарал като за предизборна кампания в някое забутано градче — небрежно спортно сако, риза без яка и всекидневен обикновен панталон, които му седяха като излети. Човекът от народа! Докато прекосяваше ресторанта на „Шери Нидерланд“, махаше с ръка и се усмихваше на всеки, сякаш присъстващите тук бяха едно голямо, щастливо семейство.
Седнала на маса в дъното, Лъки наблюдаваше целия този маскарад. Почувства, че й се повдига от лицемерието му. У дома той беше истински тиранин, децата му се бояха до смърт от него. Единствено Шефката Бети не обръщаше внимание на господарското му поведение. Пред хората обаче той беше Господин-Самото-Очарование. В частния живот — Господин-Лайна-С-Говна.
— Здрасти, Питър — с язвителен тон го поздрави тя. — Закъсняваш.
— Така ли? — по загорялото му лице се четеше сладникава младежка изненада, която той сигурно считаше за неотразима. — Съжалявам. Надявам се, че още не си поръчала аперитива.
Не виждаше ли шибаният задник, че пред нея има голяма чаша с водка!?
Той седна, поздрави свойски сервитьора — сякаш беше стар приятел, когото не бе виждал от години — и поръча лек коктейл от бяло вино и сода.
— Така значи — проточи той, облегна се в стола и внимателно я огледа. — Птичето иска да напусне гнездото.
Отговори му спокойно, с равен, но категоричен глас:
— Не гнездото. Клетката!
— Ти си решила да се пошегуваш, нали, скъпа? Няма такава птичка, която би искала да отлети дори от клетката на фамилията Ричмънд.
— Казвал ли ти е някой, че ти си едно голямо, скапано лайно?
Сякаш му плисна чашата си в лицето. Но той се овладя. През четирите години, откакто му беше снаха, двамата почти не бяха говорили. А ето че се оказа много устата.
— Същата като баща си — беше единствената му студена реакция.
— Да, мисля, че тук си прав. Но и малко грешиш — баща ми никога нямаше да позволи да бъде изигран с един нежелан, досаден брак. Разбирам, че ще трябва да го догонвам, да стана шибана куражлийка и да си защитавам ташаците — като него!
— Господи! Ти си вулгарна.
— А ти си разгонен котарак. Всеизвестен факт във Вашингтон е, че ебеш всичко, което шава и до което можеш да се докопаш!
— Не можеш да се разведеш с Крейвън — сухо каза Питър.