![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Наистина можете да усетите духовете в онзи дом — казва готвачката — и можете да ги видите, ако притворите очи. Но на Мери Бет не се налагаше да прави това. Тя ги виждаше ясно като ден, и то през цялото време, говореше с тях и ги наричаше по име.“
Готвачката твърди и че Мери Бет пиела бренди направо от бутилката, но това не било проблем, защото тя била истинска дама, а една дама може да прави каквото пожелае. Пък и Мери Бет била изключително мил и щедър човек. Същото важало и за стария мосю Жулиен, но той нямало дори и да си помисли да пие бренди направо от бутилката — винаги пиел шери в кристална чаша.
Една перачка разказва, че докато вървяла през къщата, Мери Бет можела да кара вратите да се затварят сами след нея, без дори да ги докосва. Тази перачка веднъж била помолена да занесе кош с чисто бельо на втория етаж, но отказала, защото много се страхувала. Тогава Мери Бет я сгълчала добродушно да не се прави на глупачка и оттогава перачката вече не изпитвала никакъв страх.
Има поне петнайсет различни свидетелства за наличието на магьоснически олтар в къщата, на който Мери Бет горяла благовония и свещи в различни цветове. От време на време поставяла на него и гипсови статуи на светци. Но никой не споменава къде точно се е намирал този олтар. (Интересно е да се отбележи, че нито един от черните слуги, разпитвани за този олтар, не обелва и дума за него.)
Някои от останалите истории, с които разполагаме, са много странни. Неведнъж се споменава, например, че Мери Бет не само се е обличала като мъж, а че се превръщала в мъж, когато излизала с костюм, бастун и шапка. Тогава ставала толкова силна, че можела да пребие всеки, който реши да я нападне.
Рано една сутрин, когато яздела сама по Сейнт Чарлз авеню (по това време Жулиен вече бил на смъртно легло), един мъж се опитал да я смъкне от коня. В този миг тя се превърнала в мъж и го пребила почти до смърт, после го повлякла вързан на въже зад коня си до местния полицейски участък. „Много народ видя това“ — твърдят хората и тази история се е разказвала из Айриш Ченъл чак до 1935 година. Наистина, в полицейските записи от онова време е отбелязано такова нападение и „граждански арест“, състояли се през 1914 година. Мъжът умрял в килията си няколко часа по-късно.
Има още една история, разказана от глупава прислужница, която откраднала един от пръстените на Мери Бет, а през нощта се събудила в душната си малка стая на Чипева стрийт и открила Мери Бет да се навежда над нея в мъжки облик и да настоява да й върне веднага пръстена. Жената веднага го сторила, но в три часа на следващия следобед починала от преживяния шок.
Тази история ни е разказана веднъж през 1898 година и отново през 1910 г., но се оказа напълно невъзможно да бъде разследвана.
Най-ценното свидетелство, с което разполагаме от този ранен период, е разказът на един кочияш от 1910 г., който твърди, че през 1908 г. качил Мери Бет в центъра, в Ру Роял. Бил абсолютно сигурен, че е сама, но я чувал да си говори с някого през целия път до горната част на града. Когато отворил вратата на Първа улица, видял, че до Мери Бет седи красив млад мъж. Тя му говорела нещо, но когато видяла кочияша млъкнала и се изсмяла. Дала му две красиви златни монети и му казала, че струват много повече, отколкото му дължи, но да ги похарчи бързо. Когато кочияшът погледнал дали мъжът слиза от каретата, видял, че вътре няма никого.
В нашите архиви има още много истории, които слугите са разказвали за силите на Мери Бет, но всички те в същността си повтарят едно и също — че Мери е била вещица и винаги изявявала силите си, когато тя самата, семейството й или притежанията й били застрашени. Но нека още веднъж посочим, че историите на тези слуги се различават значително от останалите материали, с които разполагаме.
Ако обаче направим общ обзор на живота на Мери Бет, ще видим, че има убедителни доказателства за вещерство и от други източници.
Доколкото можем да преценим, тя е имала три главни страсти.
Първата, но не по значение, е била жаждата й да печели пари, да въвлича членовете на собственото си семейство в натрупване на огромно състояние. Малко е да се каже, че е била преуспяваща.
Още от ранните й години са отбелязвани истории за същинско съкровище от бижута, за вечно пълно със златни монети портмоне и за това, че Мери Бет е раздавала тези пари на бедните.
За нея се говори и че постоянно е предупреждавала хората да „похарчат бързо монетите“, защото каквото извадела от магическото си портмоне, то винаги се връщало при нея.