![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
(Позволете да отбележим, че Нанси Мейфеър, незаконно дете на наследник на Морис Мейфеър, е осиновена от Мери Бет и е отгледана заедно с Анта Мейфеър, като дъщеря на Стела. Нанси живее в къщата на Първа улица чак до 1988 година. Дори мнозина Мейфеър са смятали, че тя е родна дъщеря на Стела.)
През 1891 година в къщата на Първа улица живеели: Реми Мейфеър, който изглеждал с години по-голям от брат си Жулиен, въпреки че всъщност не бил, и за когото се твърдяло, че е умрял от туберкулоза през 1897; синовете на Жулиен — Баркли, Гарланд и Кортланд, които били първите Мейфеър изпратени да учат в колежи на Източния бряг, където се справили много добре; Мили Мейфеър, единствената от децата на Реми, която така и не се омъжила, и накрая, заедно с Жулиен и Мери Бет — тяхната дъщеря, малката Бел, за която вече се говорело, че е леко слабоумна.
Към края на века в къщата дошли и Клей Мейфеър, брат на Мери Бет, както и съсипаната Катерин Мейфеър, която с огромна неохота напуснала къщата в Ривърбенд след нейното разрушаване. От време на време на Първа улица живеели и някои от братовчедите.
През цялото това време Мери Бет била неоспоримата господарка на дома и точно тя започнала ремонта на къщата в края на деветнайсети век, когато към нея били пристроени бани и било прокарано газово осветление до третия етаж и до помещенията за слугите. Тогава били изградени и две големи външни постройки, една от които станала конюшня, над която има жилищни помещения.
Въпреки че Мери Бет доживяла до септември 1925 г., когато починала от рак, със сигурност можем да твърдим, че тя не се е променила много с времето — нейните увлечения и приоритети от края на деветнайсети век си остават същите чак до смъртта й.
Ако някога е имала близка приятелка или довереница извън семейството, ние не знаем за нея. Истинският й характер трудно може да се опише. Тя, разбира се, никога не е била така дяволита и сърдечна като Жулиен и като че не е имала голямо влечение към драмите. Дори на безбройните семейни срещи, на които е танцувала, уреждала е групови фотографии и е предлагала храна и напитки, никога не е описвана като „душата на компанията“. По-скоро като че е била спокойна, силна и целенасочена жена. Възможно е никой никога да не е бил наистина близък с нея, освен дъщеря й Стела. Но на тази част от историята ще се спрем по-късно.
Много важен е въпросът доколко Мери Бет е използвала окултните си сили за постигане на своите цели. Има множество свидетелства, които могат да помогнат да добием представа какво се е случвало зад кулисите.
За ирландските слуги, които са идвали и са си отивали от Първа улица, тя винаги е била „вещица“ или пък магьосница. Но техните истории за нея се различават значително от останалите свидетелства, с които разполагаме, затова трябва да ги приемаме с известна доза съмнение.
И все пак.
Слугите често говорели, че Мери Бет ходи във Френския квартал, за да се консултира с магьосници, и че имала олтар в стаята си, на който се молела на дявола. Казвали и че Мери Бет винаги знаела кога лъжеш, къде си бил и къде се намира всеки член на семейство Мейфеър, дори онези, които били заминали на север. Знаела какво правят тези хора във всеки един момент. И изобщо не си давала труд да пази това в тайна.
Те твърдели също и че черните слуги винаги се обръщали към нея, когато имали проблем с местната магьосница, и Мери Бет знаела каква сила да използва или каква свещ да запали, за да развали магията. Казвали също и че тя може да призовава духове. Самата Мери Бет неведнъж заявявала, че най-важното в магьосничеството е да можеш да призоваваш духове. Всичко останало било само шоу.
Една ирландска готвачка, която работела в къщата в периода 1895–1902 г., разказала на един от нашите изследователи, че Мери Бет й казала, че на света има всякакви духове, но по-нисшите се командват най-лесно. Казала също и че всеки може да ги призове, ако реши. Тя карала духове да пазят всички стаи в къщата и вещите в тях, но предупредила готвачката да не се опитва да призовава духове сама. Това криело известни опасности и тази работа трябвало да се остави на хората, които могат да ги виждат и усещат. Като нея самата.