Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
— Аломантията черпи енергията си от погълнати метали — отвърна Марш. — Ферохимията я изсмуква от тялото на потребителя си.
— Именно — кимна Сейзед. — И така, това, което е правил лорд Владетеля — предполагам, — е да комбинира тези две способности. Използвал е едно от свойствата на ферохимията — а именно да променя възрастта си, — но го е подхранвал с аломантия. Като разпалвал натрупаните от него ферохимични запаси, той създал един нов, личен аломантичен метал — такъв, който при горенето ще го прави по-млад. Ако предположенията ми са верни, вероятно е разполагал с неограничени запаси от младост, тъй като е черпел силата си от металите вместо от собственото си тяло. Достатъчно било да прекарва известно време в старост, за да си осигури нова порция ферохимични запаси, които при разпалване да му помагат да остане млад.
— Но — рече Марш, — като разпалва тези запаси, той ще стане по-млад, отколкото преди да е започнал, нали?
— Значи ще се наложи да съхранява тази допълнителна младост в други ферохимични хранилища — обясни Сейзед. — Виждате ли, аломантията е зрелищна наука — силата й обикновено се изразява в изблици и горене. Лорд Владетеля не би искал да има цялата тази младост наведнъж, затова е трябвало да я съхранява в метал, откъдето да я черпи по малко, за да се поддържа млад.
— Гривните?
— Да, господарю Марш. Но ферохимията изисква повече, отколкото дава — така например, необходимо е повече от съответното количество сила, за да си четири пъти по-силен от обикновен човек, отколкото ако искаш да си само два пъти по-силен. В случая с лорд Владетеля това означава, че се е налагало да изразходва повече и повече младост, за да се предпази от стареене. Когато господарката Вин му отне гривните, той остаря невероятно бързо, защото тялото му се опитваше да се върне към състоянието, в което трябваше да бъде.
Вин седеше, подложила лице на прохладния вечерен вятър, и гледаше към Цитаделата Венчър. Крепостта бе озарена от ярки светлини: не беше изминал и ден, а Елънд вече се срещаше с водачи на скаа и благородници и ковеше законите на своя нов народ.
Вин седеше мълчаливо и опипваше обицата си с пръст. Беше я намерила в тронната зала и веднага я сложи на ухото си. Не знаеше всъщност защо. Може би защото бе връзка с Рийн и майка им, която се бе опитала да я убие. Или просто защото й напомняше за неща, които не бе успяла да направи.
Имаше толкова много да учи, най-вече за аломантията. От хиляда години благородниците приемаха за чиста монета всичко, което им казваха инквизиторите и лорд Владетеля. Какви тайни бяха крили, какви нови метали?
— Лорд Владетеля… — промълви тя. — Значи е използвал най-обикновен трик, за да се преструва на безсмъртен. Това означава, че не е бил бог, нали? Че е късметлия. Всеки, който владее едновременно ферохимия и аломантия, може да го направи.
— Изглежда, е точно така, господарке — потвърди Сейзед.
— Може би затова толкова се е страхувал от Пазителите. Преследвал е и е избивал ферохимици, защото е знаел, че това умение е наследствено — също като аломантията. Ако териска кръв се смеси с тази на имперските благородници, резултатът може да е дете със сили, равни на неговите.
— Оттам и развъдните програми — рече Марш.
— Очевидно. За да е абсолютно сигурен, че терисците няма да се кръстосват с останалото население, за да не предадат в рода ферохимични способности.
Марш поклати глава.
— И като си помисля, че става въпрос за собствения му народ. Извършил е такива ужасни неща само за да запази властта си.
— Но… — Вин свъси вежди, — ако силата на лорд Владетеля е породена от смесването на ферохимия и аломантия, какво е станало при Кладенеца на Възнесението? Коя е тази сила, която човекът, написал дневника — който и да е бил той — е трябвало да намери там?
— Не зная, господарке — отвърна Сейзед.
— Отговорът ти не обяснява всичко — укори го Вин. Все още не им бе разказала за странните си способности, а само за това, което лорд Владетеля бе извършил в тронната зала. — Той беше толкова силен, Сейзед. Усещах аломантията му. Можеше да Тласка метали вътре в тялото ми! Може би е подсилвал ферохимията си, като е горял своите запаси, но откъде тази сила в аломантията?
Сейзед въздъхна.
— Боя се, че единственият човек, който би могъл да отговори на тези въпроси, умря тази сутрин.
Вин се замисли. Лорд Владетеля бе отнесъл със себе си тайни за териската религия, които колегите на Сейзед издирваха от векове.
— Съжалявам. Може би не трябваше да го убивам.