Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Марш стигна подиума.
— Инквизитори! — извика лорд Владетеля. — При…
И замръзна, забелязал нещо при вратата. Купчина стоманени шипове, като този, който Марш бе изтръгнал от гърба на Кар. Седем на брой.
Марш се усмихна досущ като Келсайър. Вин стигна подножието на подиума, Тласна се от една монета и излетя нагоре.
Някъде по средата я застигна ужасяващата, развихрена докрай ярост на лорд Владетеля. Дълбока угнетеност и задушаващ гняв пробиха медната обвивка и притиснаха душата й. Тя разпали още мед и пое мъчително въздух, но така и не успя да прогони лорд Владетеля от чувствата си.
Марш се олюля и лорд Владетеля замахна и го зашлеви, също както когато бе убил Келсайър. За щастие Марш успя да се отдръпне, скочи зад лорд Владетеля, протегна ръка и улови наметалото му отзад. Дръпна рязко и разкъса дрехата по средата.
И замръзна.
Лорд Владетеля се завъртя, заби лакът в корема му и той полетя през помещението като кукла. Докато лорд Владетеля се обръщаше, Вин успя да види същото, което бе видял Марш.
Нищо. Обикновен мускулест гръб. За разлика от инквизиторите лорд Владетеля нямаше трети шип в гърба.
„О, Марш…“ — помисли Вин, заля я безнадеждност. Хитра идея, много по-умна от нейния глупав опит с Единайсетия метал — но и тя се оказа безполезна.
Марш се плъзна по пода, блъсна се в отсрещната стена и остана да лежи неподвижно до огромния прозорец.
— Марш! — извика тя, скочи и се Тласна към него. Но докато се носеше във въздуха, лорд Владетеля вдигна небрежно ръка.
Вин почувства, че в нея се удря нещо… неимоверно силно. Усещането наподобяваше Стоманен тласък, сблъсък на метали в стомаха й — но разбира се, не можеше да е това. Келсайър й бе казал, че нито един аломант не е в състояние да въздейства на металите в човешкото тяло.
Но също така бе смятал, че нито един аломант не може да въздейства върху чувствата на човек, разпалил мед.
Разхвърляните по пода монети се разхвърчаха на всички страни. Вратите се изтръгнаха от касите си и отлетяха с трясък. Дори безбройните стъклени парченца литнаха встрани от подиума.
Вин също отхвръкна, с усещането, че металите в стомаха й заплашват да го разкъсат. Удари се в земята и едва не изгуби съзнание. Остана да лежи замаяна и объркана, в главата й се въртеше една-едничка мисъл.
„Каква сила…“
Прокънтяха стъпки — лорд Владетеля слизаше от подиума. Движеше се бързо. Смъкна скъсаната си дреха и остана гол до кръста — само накитите и пръстените проблясваха по ръцете му. Няколко тънки гривни се бяха впили в кожата на предмишниците му.
„Хитро — помисли Вин, докато се изправяше с мъка. — Така не може да бъде Тласкан и Придърпван“.
Лорд Владетеля поклати тъжно глава. Краката му газеха в студените мъгливи повлекла над пода. Изглеждаше невероятно силен, с мускулести гърди и красиво лице. Тя усещаше как силата на аломантията му разкъсва чувствата й.
— Какво си мислеше, дете? — попита тихо лорд Владетеля. — Че ще ме победиш? Да не съм някой обикновен инквизитор, че да ме подлъжеш с номерата си?
Вин разпали пютриум, обърна се и побягна, твърдо решена да сграбчи тялото на Марш и да скочи през прозореца.
Но изведнъж лорд Владетеля се озова пред нея, движеше се с бързината на вихър. Дори с разпален пютриум Вин не можеше да го надбяга.
С почти небрежен жест той я улови и я подхвърли като кукла към една от огромните колони. Вин потърси отчаяно котва, но той бе изтласкал всичкия метал от помещението. Освен…
Тя се Притегли към една от гривните на лорд Владетеля — една от онези, които не проникваха в кожата му. Той незабавно вдигна ръка нагоре, неутрализира нейното Теглене и я накара да се завърти безпомощно във въздуха. Металите в стомаха й заподскачаха, чу се звън на строшено стъкло, а обицата на майка й се откъсна от ухото й.
Вин опита да се завърти и да омекоти удара с крака, но се блъсна в колоната с такава сила, че и пютриумът не можа да й помогне. Чу ужасяващо хрущене, остра болка прониза десния й крак.
Рухна на пода. Нямаше сили да погледне, но ужасната болка в таза й подсказваше, че кракът й е изкривен под нея, обърнат под неестествен ъгъл.
Лорд Владетеля поклати глава. Вин едва сега осъзна, че той не се безпокои, че носи метални накити. Като се имаха предвид способностите и силата му, човек трябваше да е много глупав — както Вин в случая, — за да се опита да използва накитите му за котва. Така само му бе позволила да контролира движението й.