Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
Бъкингам беше до такава степен замаян, че се отпусна на една пейка и заби пръсти в косата си; а безгрижните моряци гребяха така, че лодката летеше по вълните.
Като слезе на брега, херцогът изпадна в такова вцепенение, че ако не беше срещнал на пристанището човека, изпратен като разпоредител, не би намерил пътя в града.
Щом влезе в предназначената за него къща; той се затвори като Ахил в палатката си.
Лодката на кралицата и младата принцеса се отдели от адмиралския кораб в същия миг, когато херцогът стъпваше на сушата.
След нея вървеше втора лодка с офицери, придворни и предани приятели.
Цялото население на Хавър се накачи на риболовни, плоскодънни или дълги нормандски лодки и излезе да посрещне височайшите гости.
Фортовите оръдия ехтяха; адмиралският кораб и двата конвоира отговаряха със залпове; огнени облаци излитаха от зеещите гърла, превръщаха се в меки кълба дим, разстилаха се над морската повърхност и се топеха в небесната синева.
Принцесата слезе на стъпалата на кея. Весела музика я посрещна и придружи всяка нейна стъпка.
Докато тя вървеше към центъра на града и стъпваше с нежното си краче по разкошни килими и постилки от цветя и зеленина, дьо Гиш и Раул се отскубнаха от англичаните и тръгнаха бързо към сградата, предназначена за жилище на нейно височество.
— Да побързаме — каза Раул на дьо Гиш, — защото, като съдя по всичко, което зная за характера на, тоя Бъкингам, той ще ни направи нещо лошо, когато види резултата от вчерашното ни съвещание.
— О — отговори графът, — там е дьо Вард, който е олицетворение на твърдостта, и Маникан, въплъщение на кротостта.
При все това дьо Гиш не забави хода си и след пет минути двамата приятели бяха вече край кметството.
Преди всичко те останаха поразени от огромната тълпа на площада.
— Аха — рече дьо Гиш, — изглежда, че нашите помещения са готови.
Действително на площада пред кметството се издигаха осем необикновено изящни палатки с развяващи се над тях знамена на Франция и Англия.
Кметството беше заобиколено с палатки като с пъстър пояс; десет пажа и дванадесет гвардейски конници, служещи за свита на посланиците, пазеха палатките.
Гледката беше необикновена, чудна; в нея имаше нещо феерично.
Жилищата бяха стъкмени набързо през нощта. Покрити отвътре и отвън с най-разкошните тъкани, които дьо Гиш беше можал да намери в Хавър, те образуваха пръстен около кметството, тоест жилището на младата принцеса; бяха съединени помежду си с прости копринени въжета и се пазеха от часови, така че планът на Бъкингам се рушеше напълно, ако действително имаше за цел да отреже пътя към кметството за всички освен за херцога и неговите англичани.
Единственият проход, които водеше към стълбата на сградата и който не беше преграден от копринените въжета, се пазеше от две еднакви палатки с два флага; входовете в палатките бяха един срещу друг, от двете страни на свободния път.
Тия две палатки бяха предназначени за дьо Гиш и за Раул; докато двамата млади хора отсъствуваха, палатката на дьо Гиш трябваше да бъде заета от дьо Вард, а палатката на Раул — от Маникан.
Около тия две и шестте други палатки стотина офицери, благородници и пажове блестяха от коприна и злато и бръмчаха като пчели около кошера си.
И всички те, с шпаги отстрани, бяха готови да се подчинят на един знак отстрана на дьо Гиш или Бражелон, които бяха начело на посланичеството.
Когато излязоха от улицата, която водеше на площада, двамата млади хора забелязаха един млад, необикновено изящен благородник, който препускаше в галоп по площада към кметството. Той си пробиваше път през тълпата любопитни, но като видя опънатите палатки, извика от гняв и отчаяние.
Това беше Бъкингам. Отърсил се от вцепенението си, той беше облякъл ослепителен костюм и бе решил да дочака принцесата и кралицата край кметството.
Но пред палатките му преградиха пътя и той се видя принуден да спре.
Силно раздразнен, Бъкингам вдигна камшика си; двама служители го уловиха за ръката.
От двамата пазачи само единият беше там. Дьо Вард бе влязъл в кметството, за да предаде някои заповеди, дадени от дьо Гиш.
При шума, вдигнат от Бъкингам, Маникан, който лежеше лениво на възглавниците в една от двете палатки при входа, стана с обикновената си небрежност и като видя, че шумът продължава, се показа под завесите.
— Какво има? — запита той кротко. — Кой вдига тоя силен шум?
Случайно в тая минута, когато заговори, настъпи отново тишина и макар че изговаряше думите меко и сравнително тихо, всички чуха въпроса му.