Неизживени спомени

Бригъм започна да говори за писмото, което Албърт Джендрън бил открил заковано на вратата си — по всичко в изглеждало, че е било изпратено от „Загрижените баптисти в Касъл Рок“, — а след това разказа и за неуспешния си опит да се свърже с преподобния Роуз. Когато обаче съобщи и как въпросният Роуз от своя страна твърдял, че е получил подобно оскърбително писмо отстрана на „Загрижените католици в Касъл Рок“, публиката не се сдържа се разшумя… всички се разприказваха най-напред, за да изразят недоумението си, но после, за да дадат воля на гнева.

— Този човек е долен лъжец! — провикна се някой от дъното на залата.

Отец Бригъм направи някакъв жест с глава, за който не се разбра дали изразява съгласие или несъгласие.

— Нищо чудно, Сам, но не това е най-важното. Според мен най-важното е, че е луд.

Думите му бяха посрещнати с гробно мълчание. Хората се замисляха, тревожеха, но въпреки това можеше да усети как всеки един от тях вътрешно си отдъхва. „Луд“: за пръв път изговаряше на глас тази мисъл, която се въртеше в главата му от три дни насам.

— Не искам да се оставяме повече на някакъв си смахнат негодник само защото се смята за религиозен — продължи той. — Нашата „Вечер в казиното“ е безобидна и дори благотворна, пък каквото ще да мисли някой си преподобен параход Уили. Но имам лошото предчувствие, че след като той от ден на ден става все по-истеричен и все по-избухлив, ще трябва сега да гласуваме относно бъдещите си планове. Ако сред вас има такива, които са за прекратяване организирането на „Вечер в казиното“, за да се избегне възможността от конфликт с противниците на това начинание, нека си кажат.

Както и се предвиждаше, всички гласуваха напълно единодушно за провеждането й.

Отец Бригъм кимна доволно и погледна към Бетси Виг.

— Доколкото знам, утре вечер ще имате заседание на комитета, нали, Бетси?

— Точно така, отче.

— Тогава се осмелявам да предложа на тук присъстващите мъже — обърна се той към аудиторията си — утре по същото време да се съберем и ние в тази зала.

Албърт Джендрън, мъж тежък и тромав, който трудно се ядосваше, но и трудно се успокояваше, след като веднъж се е ядосал, се изправи бавно и застана насред залата. Всички вдигнаха глава, за да го проследят с поглед, и вратовете на най близкостоящите едва не се изкривиха.

— Да не би да мислиш, отче, че онези баптистки отрепки може да дойдат да досаждат на нашите дами?

— Не, съвсем не — опита се да заглади положението отец Бригъм. — Но си мисля, че би било разумно, ако обсъдим някои планове провеждането на самата „Вечер в казиното“ да върви гладко…

— Пазачи ли? — обади се някой, явно въодушевен от идеята. — Пазачи ли имаш предвид, отче?

— Ами… просто някой да гледа и да слуша — уж искаше да се измъкне отец Бригъм, но повече от ясно беше, че говори именно за пазачи. — А ако се срещнем вторник вечерта, когато се събират и нашите любезни дами, и ако случайно се създадат някакви неприятности, то ние ще бъдем на място.