Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
— Не се и съмнявам, че е така. Но мисля, че прекрасно разбра какво имам предвид. Нали, Ейс?
Мерил се замисли за миналото. Върна се години назад във времето, когато четирима сополанковци го бяха измамили него и приятелите му (в онези дни имаше приятели или поне беше в разумна близост с някои момчета като него) и им бяха измъкнали изпод носа нещо, на което Ейс много държеше. По-нататък той и приятелите му бяха спипали един от сополанковците — Горди Лашанс — и го бяха пребили от бой, но това вече нямаше никакво значение. Сега Лашанс беше известен писател и живееше в другия край на щата, където навярно си бършеше задника с десетдоларови банкноти. Как се беше получило така, че сополанковците бяха победили, не знаеше, но знаеше, че оттогава с него самия нищо не вървеше. Късметът му бе изневерил. Вратите, които тогава стояха отворени за него изведнъж започнаха една но една да се затварят. Постепенно разбра, че нито той е някой цар, нито царството му е Касъл Рок. И ако навремето беше имал основания да си мисли тъкмо обратното, то щастливите дни свършиха с онзи Празник на труда — тогава беше на шестнайсет години — когато сополанковците ги бяха лишили него и приятелите му от онова съкровено нещо, което по право си беше тяхно. До деня, когато Ейс можа да влезе в „Кроткия Тигър“ и да си поръча легално нещо за пиене, беше извървял целия път от царските почести до редническия чин във войската, беше останал дори без униформа и трябваше постоянно да пълзи, защото се намираше на вражеска територия.
— Мразя това място. Вони ми на клозет — заяви той на Лийлънд Гонт.
— Добре — изрече търговецът. — Много добре. Имам един приятел — паркирал е колата си малко нагоре по улицата и ще ти помогне в начинанието, Ейс. Ти ще си получиш твоя шериф… ще си получиш и целия град. Не ти ли звучи добре?
Погледът му беше уловил този на Ейс и не го изпускаше нито за миг. Мерил стоеше насреща му със скъсаната си тениска и както си стоеше, тъй и започна на свой ред да се усмихва. Дори главата беше престанала да го боли.
— Да — съгласи се той. — Звучи ми страшно добре.
Господин Гонт бръкна в джоба на дрехата си и извади найлоново пликче, пълно с бял прах. Подаде му го.
— Има много работа за вършене, Ейс.
Пое пликчето, но погледът му така и не се откъсна от този на господин Гонт. Струваше му се, че започва да вижда какво се крие зад него.
— Прекрасно — каза. — Готов съм.
13
Бъстър гледаше как и последният човек, който беше влязъл в служебния проход, на свой ред излиза. Тениската му висеше на парцали, а в ръцете си непознатият носеше някакъв сандък. Освен това от дънките му се показваха дръжките на два автоматични пистолета.
Изведнъж разпозна човека пред себе си и изплашено отдръпна назад. Та това беше Джон „Ейс“ Мерил и защо именно той се беше запътил към пикапа с този сандък?
Ейс почука на стъклото.
— Отвори задната врата, татенце. Имаме работа да вършим.
Смъкна прозореца.
— Махай се оттук! Махай се, негодник такъв! Или ще извикам полиция.
— Ама, че късмет извадих с теб! — изсумтя недоволно Ейс.
И измъкна един от пистолетите, завтъкнати в панталона му. Бъстър замръзна на мястото си, но за негово успокоение Мерил му подаде оръжието през прозореца с дръжката напред. Съветникът запремига, сякаш недоумяваше какво става.
— Взимай — тросна му се нетърпеливо Ейс — и ми отвори задната врата. Ако наистина не разбираш кой ме е пратил, значи наистина си толкова тъп, колкото изглеждаш — протегна другата си ръка и погали перуката му. — Косата ти ми харесва — усмихна се подигравателно. — Направо е прекрасна.
— Стига толкова — прекъсна го Бъстър, но гневът в гласа му се беше изпарил. „Трима добри люде могат да създадат доста главоболия — беше казал господин Гонт. — Ще ти пратя някого.“
Но Ейс? Ейс Мерил! Та той беше престъпник!
— Виж — сопна му се Ейс, — ако смяташ да обсъждаш подготовката с господин Гонт, най-добре ще е да се срещнеш с него. Но както добре виждаш — прокара пръсти по висящите парчета плат от тениската си, оголващи гърдите и корема му, — днес настроението му не е особено добро.
— Значи ти трябва да ми помогнеш да се отърва от Тях? — попита Бъстър.
— Точно така. Ще превърнем този град в огромна скара за печене — вдигна той сандъка от земята. — Макар че аз самият не виждам какво толкова можем да направим само с една кутия фишеци. Според него ти си знаел по-добре.
Съветникът на свой ред започна да се усмихва. Стана от мястото си, отиде до дъното на пикапа и дръпна плъзгащата се врата.