Виелица на сенките [bg]

— А после?

— Ако магистърът се кани да прави ритуал, то това ще се случи в залата на Съвета. Магическото огледало ще усили заклинанието му.

— Разбрах.

— Знаеш ли, тази история с Рога и кулата ми напомня нещо. Както виждам, Земел не е единственият, решил да поиграе в Играта на великите. Бъди внимателен — каза и млъкна.

— Колко дълго ще стоиш втренчен в една точка? — осведоми се Кли-кли. Разбира се, тя не чуваше разговора ми с архимага.

— Качваме се по стълбите.

Стълбището от тъмновиолетов мрамор се виеше нагоре в кулата. Отначало вървяхме предпазливо, страхувайки се, че освен Арцивус в кулата ще има и някой друг, но след три етажа тръгнахме по-уверено.

— Колко остава до полунощ?

— Повече от час — изпухтя тя. — Ще успеем. Най-важното е да не се сблъскаме с Арцивус.

Пети етаж. Шести. На седмия хвърлих бърз поглед в ярко осветения коридор и видях в дъното седнал мъж, облегнал гръб на стената. За миг изстинах, мислейки, че това е Арцивус. Но не, Сагот ме пазеше. А и човекът седеше някак странно.

— Кли-кли — прошепнах към гоблинката, която вече се качваше нагоре.

— Да?

Мълчаливо посочих с поглед неизвестния.

— Трябва да проверим!

— Нямаш ли си друга работа?

— Трябва да проверим, Танцуващ. Не бива да оставяме в тила си незнайно кой.

— Добре, но по-внимателно — аз извадих арбалета.

Тръгнахме по коридора. Човекът не помръдна. После познах кой е и се втурнах напред.

Някой много лош беше разбил главата на Родерик. Целият под и стената, на която се беше облегнал, бяха покрити с кръв.

— О, мрак! — изругах аз. — Кой го е направил?

— Ясно кой. Не се туткай, Гарет. Момчето е мъртво. Вероятно е разбрал нещо и старият му учител е решил да се отърве от своя ученик. Сигурно го е праснал по врата с тоягата, и край.

— Веднъж ми спаси живота. Съжалявам за младежа.

— Скоро всички ще трябва да ни съжаляват, ако не побързаме. Хайде, Гарет. Вече с нищо не можем да му помогнем. Хей, а защо тази врата е отворена?

Едва сега забелязах, че най-близката до нас врата е открехната. Кли-кли веднага пъхна любопитния си нос там, където не трябва.

— Уау! Виж, Гарет, какво има тук!

Погледнах. Огромната по размер зала беше пълна догоре с кутии и всякакви странни неща. Няма да се учудя, ако това беше склад за магически дрънкулки.

— Склад с артефакти! — Кли-кли мислеше същото като мен. — Може би и Рогът е все още тук?

— Хайде да проверим — веднага се съгласих аз. — Но бързо!

В склада имаше всичко, започвайки с рафтовете, на които лежаха свитъци със заклинания, и завършвайки с напълно неразбираеми светещи предмети. Нямаше ги само Рогът на дъгата и Конят на сенките.

— Изглежда ровим тук без полза — предаде се първа Кли-кли.