Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
И отникъде спасение, трябва да се живее, задоволявайки се с добродетелност, милост и величие.
Пътуваше из Стамбул. Съпровождаха я цели тълпи придворни ласкатели, но тя викаше при себе си само стария Коджа Синан. Той я осведомяваше как върви изграждането на джамиите „Сю-леймание“ и „Шехзаде“. Тя отново обикаляше заплетените улици на огромния град, минаваше покрай мюсюлманските пазари, византийските площади, акведукти и цистерни, не можеше да се спре, търсеше нещо и не го намираше. Няколко пъти се връща към малкия робски пазар между форумите на Константин и Тавър. Каква гавра с хората! На единия форум византийските императори се бяха появявали в целия си блясък, а на другия — императорските палачи бяха изгаряли очите на пленените българи. А сега между тези паметници на християнското жестоко величие мюсюлманите продават хората в робство, понеже в хадиса на пророка било казано: „Веригите на робството удължават живота.“
Най-сетне спря на Авратпазар — тук беше най-големият робски търг в Стамбул. Излезе от каретата и обходи пазара, където вече беше пълно с роби, взети от султана сред къзълбашите — сега мюсюлмани продаваха мюсюлмани, но все едно и те бяха хора, и това беше гавра!
Архитектът Синан, когото султанката държеше близо до себе си, наблюдаваше равнодушно това, което ставаше на робския пазар. Отдавна вече мирската суета не го трогваше, беше съсредоточен в замислите си, които превъзхождаха възможностите на човешката природа. Роксолана поглеждаше сегиз-тогиз архитекта, без да крие любопитството в очите си. Би искала да проникне в душата му, да разгадае необикновения й строеж. Ето го човека! Дошъл е на света и си е отишъл, а построеното от него ще се запази векове, величествено като неговата душа. Но и сградите няма да предадат цялата дълбочина на неговата същност. Ще станат само обвивка на неговата душа. А какво я изпълваше? Никой никога не ще узнае. Мъка? Страдание? Възторг? Нима страстите не изчезват, не се разпръскват като прашинки в полето, а могат да придобият вкаменена форма и да станат вечна красота? Каза на Синан:
— Искам на мястото на този пазар да се построи джамия, до нея — голямо медресе, приют за бедни и болница.
— Слушам повелите ви с безкрайно внимание, моя повелител-ко — покорно сведе глава архитектът.
— Бих искала това да започне незабавно. До завръщането на негово величество всичко, разбира се, не може да стане, но струва ли си да се проточва дълги години? Така не успяваш да завършиш нищо приживе.
— Животът е дълъг, ваше величество. Добрите дела винаги биват завършени, дори от само себе си. Както се казва: докато къщата се гради, стопанинът няма да умре.
— Тогава ще ви пожелая да живеете сто години — усмихна се Роксолана.
— Аллах да продължи дните ви, моя султанке.
С тези сгради на Авратпазар султанката Хасеки остави след себе си спомен. Целият район в Стамбул между „Аксарай“ и „Фа-тих“ беше наречен „Хасеки“ и това название щеше да се запази векове, завинаги.
Мислеше ли за това Роксолана през есенната утрин на Авратпазар, където продаваха в робство пленниците от Сюлеймановия поход и където се съветваше с великия Синан за сградите, с които искаше да прояви милосърдие към простия народ, надявайки се и към нея да бъдат милосърдни?
На султана писа зад девет земи в десета:
„Мое щастие, мой повелителю, как се чувствувате, мой благочестиви и благословени, как е Вашата доброжелателна глава и как са Вашите благословени нозе? Не ви ли болят от дългия път, не отидохте ли твърде далеко от своята робиня? Властелине мой, очи мои, обещайте ми, че ще се върнете в най-скоро време.
И още, мое щастие, за когото пожертвувах и двете си очи, помнете, че Вашият роб Рустем паша е най-верният от робите ви, не го отделяйте от честния си поглед, мое щастие, не слушайте повече ничии съвети, падишахо мой, заради Вашата света глава, заради мене, Вашата робиня, мой щастливи падишах…“
Унгарската кралица Изабела беше направила опит малко преди това да се освободи от Сюлеймановата опека, беше сключила таен договор с Фердинанд, според който се отричаше от сана си, получаваше за себе си Себежкото княжество, а сина си Янош Сигиз-мунд трябваше да ожени за една от Фердинандовите дъщери. Нека другите воюват, а ти, щастлива Австрия, непрекъснато сключвай изгодни бракове! Цяла година повече от петдесет хиляди австрийци се опитваха да превземат Буда, но нейните крепости оставаха непристъпни. Сюлейман заедно със своя зет премина още веднъж през Унгария, разби австрийците и наказа сурово унгарските ста-рейшини, много от които бяха откарани в Стамбул и хвърлени в тъмници. Навярно нямаше камък в подземията на Стамбул, върху който да не е останала унгарска кръв, унгарски стон и проклятие. Само сълзи там никой не бе намерил, защото унгарците никога не плачеха.