Гай-джин

Около полунощ Андре Понсен почука в Къщата на трите шарана. Пазачът веднага го прие. Райко го поздрави и скоро вече пиеха саке, обсъждаха последните новини от Йошивара и Колонията — тя беше ценен източник на сведения за него, както и той за нея, докато си бъбреха на своята смесица от японски и английски.

— … и наказателните патрули претърсиха всички къщи, Фурансу-сан! Като че ли ние ще вземем да крием престъпници! Това е против правилата на Йошивара. Ние знаем как да пазим нашата купичка с ориз пълна: поддържаме спокойствието и избягваме неприятностите. Наказателните патрули са все още на централната порта и кръвнишки оглеждат всеки минувач. — Райко си вееше с ветрилото и си спомняше как едва избяга и съжаляваше, че бе оказала гостоприемство на шиши в къщата си. „Време е всички те да се махнат някъде — помисли си тя — и наказателните патрули, и шиши, колкото да ми се нрави Хирага. — Ще ми се вече да ги няма.“

— Какви престъпници търсят? — запита Андре.

— Предатели, обикновено ронини. Но всеки, който е против тях, е предател. Обикновено ронините стават жертви.

— На Бакуфу ли? Могат ли Бакуфу да бъдат отхвърлени? С бунт?

Тя тихо се засмя, изпразни бутилката и започна нова.

— Бакуфу приличат на въшки в затвора — човек убива хиляда, но само прави място за нови сто хиляди. Не, Бакуфу и шогунатът са Нипон и винаги ще властват над нас.

— Тази вечер Тайра-сан тук ли е?

Тя поклати глава.

— Момичето, което той искаше, не е свободно. Предложих му друго, но той отказа и си тръгна. Любопитно, а? Странен младеж в много отношения, вероятно и добър клиент. Благодаря ти, че го представи на моята бедна къща.

— А този японски сенсей, учителя, самурая, когото Тайра е намерил — кой е той, Райко?

— Не зная, толкова съжалявам, но чух, че бил от Йедо и че живее в Колонията, в селото.

— Тайра-сан говорил ли е за него на Фуджико?

— Никога не е споменавала, пък и аз не съм я питала. Следващия път може би, следващия път ще зная, Фурансу-сан.

Андре не й повярва, но „няма значение — помисли си той. — Когато реши, ще ми каже.“

— А лекарството? Готово ли е?

— Разбира се, моята цел в живота е да правя всичко според силите си за любим клиент.

Французинът извади чифт перлени обици и ги постави на масата. Очите й светнаха. Тя не се помръдна да ги вземе, но Андре бе сигурен, че моментално ги е претеглила наум, преценява качествата им, стойността им и колко ще вземе при евентуална препродажба.

— Помолих да ти подарят тези обици — каза той мило, а тя се усмихна приятно, уж поразена, макар вече разбрала, че заплащането ще бъде в бижута, които не могат да се предложат за продажба в Йокохама. Пресегна се с треперещи пръсти. Той я изпревари, взе ги и се престори, че ги разглежда внимателно.