Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]

Може и да не беше от ранга на истинската „достойна и благородна цел“, но засега вършеше работа.

Пропускам основния въпрос.

Нещо трябваше да бъде направено за Дънкан Айдахо и всички го знаеха.

Одрейди въздъхна, повика топтер и се приготви за краткото пътуване до не-кораба.

Когато влезе в принудителния затвор на Дънкан, тя помисли, че поне мястото е удобно. Жилището бе на командира, доскорошен негов обитател беше и баща ѝ. Все още имаше следи от присъствието му тук — малък холостатен проектор, показващ изглед от дома му в Лернаус с достолепната стара къща, ширналата се ливада, реката.. Тег бе оставил на малка масичка до леглото шевния си несесер, използван във военновременна обстановка.

Дънкан, взрян в изображението на холостата, се бе свил в стол с платнена седалка. Погледна апатично нагоре към влязлата света майка.

— Значи го оставихте да умре там, така ли? — запита той.

— Направихме това, което трябваше — отвърна Одрейди. — Изпълних заповедите му.

— Знам защо си тук — рече Айдахо. — Но няма да ме накараш да променя решението си. Не съм жребец за вещиците. Разбра ли ме?

Тя приглади робата си и седна на края на леглото с лице към него.

— Прегледа ли записа, който баща ми остави за теб?

— Баща ти ли?

— Майлс Тег беше мой баща. Предавам ти последните му думи. Накрая ние гледахме с неговите очи. Той трябваше да види смъртта на Ракис. „Разумът в началото си“ разбираше зависимостите и думите-трупи с ключово значение.

Озадаченият вид на момчето я накара да обясни:

— Прекалено дълго бяхме в лабиринта на клопката, заложена ни от Тирана-прорицател.

Забеляза обзелото го напрежение в преливащите, сякаш котешки движения па тялото му, които издаваха добре подготвени за атака мускули.

— Няма никаква възможност да избягаш от кораба и да останеш жив — каза тя. — Знаеш защо.

— Сиона.

— Присъствието ти е опасно за нас, но предпочитаме животът ти да не е безполезен.

— Държа, че няма да се чифтосвам заради вас, особено пък с онази малка глупачка от Ракис.

Одрейди се усмихна, питайки се как ли би реагирала Шийена на направеното описание.

— Намираш, че е смешно ли? — засегна се Дънкан.

— Не съвсем. Имаме и детето на Мурбела, разбира се. Предполагам, че ще бъде достатъчно за целите ни.

— Свързах се с Мурбела и доста поговорихме. Тя мисли, че ще стане света майка, след като я приемете в Бене Гесерит.

— Защо не? Клетките ѝ отговарят положително на „проверката за Сиона“. Може би от нея ще излезе превъзходна сестра.

— Успя ли да се сближи с вас?

— Искаш да попиташ дали не сме забелязали, че прави мили очи, за да се добере до тайните ни, след което да избяга? О, Дънкан, знаем го.