![Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еретиците на Дюна [Heretics of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Иксианците изглеждаха наистина прекомерно изтощени. Но нямаха и най-бегла представа какво унищожение им готви натискът на съперниците от Разпръскването.
Космическото сдружение щеше да бъде изтласкано в глуха линия и принудено да плати много скъпо за меланжа и техниката си. Сдруженците и Икс, поели заедно, щяха да се срутят един до друг.
Говорещите с риби почти не влизаха в сметката. Сателити на иксианците, те вече избледняваха в миналото, което човечеството щеше да забрави много скоро.
Ето че стигнаха и до Бене Тлейлакс. О, да, тлейлаксианците. Уаф бе отстъпил пред почитаемите мами. Не бе намерил сили да го признае, но истината блесна: „Само веднъж и с една от личните ми лицетанцьорки.“ Одрейди се усмихна мрачно, когато си спомни за горчивата целувка на баща си.
Ще се разпоредя да направят друга ниша. И ще поръчам нов бюст на Майлс Тег — Великия Еретик!
Подозренията на Лусила по отношение на башара бяха обезпокоителни. Дали най-после бе успял да надзърне в бъдното и да види не-корабите? Хубаво. Експертките по размножителния процес трябваше да проучат внимателно въпроса.
„Преминахме на стануване!“ — хвърли обвинението си и Белонда.
Всички знаеха значението на идиома — бяха се оттеглили в защитна позиция, докато трае дългата нощ на курвите.
Одрейди прецени, че казаното от светата майка не ѝ е направило особено впечатление, също както смехът, с който тя от време на време излагаше на показ широките си, скъсени с изпилване зъби.
Спряха се и на въпроса за клетъчните проби на Шийена. „Проверката за Сиона“ даде положителен резултат. Родословните особености я пазеха от взора на Прорицател и ѝ даваха възможност да излиза от не-кораб.
Докато при Дънкан нещата бяха различни. Одрейди насочи мислите си към гола̀та, намиращ се в приземения не-кораб. Стана от стола, прекоси помещението до тъмния прозорец и погледна към мержелеещия се в далечината космодрум.
Можеха ли да поемат риска и да пуснат Дънкан извън корабния щит? От клетъчните проби се разбра, че той представлява смес от много на брой голѝ Айдахо, някои от които — потомци на Сиона. Но каква бе частта на първоначалната закваска?
Не. Трябва да остане вътре.
А какво да правят с Мурбела — бременната Мурбела? Почитаема мама без право на почит.
„Тлейлаксианците са ме подготвили така, че да убия Впечатката“ — бе казал Дънкан.
„Ще се опиташ ли да убиеш курвата?“ — гласеше въпросът на Лусила.
„Тя не е Впечатка“ — дойде отговорът на гола̀та.
Съветът бе обсъждал надълго и нашироко възможния характер на връзката между Дънкан и Мурбела. Лусила остана твърдо на мнението си, че не може да се говори за никакво единение на двамата, които остават противници, предпазливи един към друг.
Най-добре ще е да не рискуваме, като ги съберем.
Но необикновеното сексуално умение на почитаемите мами трябваше да бъде проучено подробно. Може би си струваше да опитат с една среща на Дънкан и Мурбела в не-кораба? С внимателно подбрани защитни мерки, разбира се. Накрая тя съсредоточи вниманието си върху червея в товарния отсек, очакващ момента на метаморфозата. Вече бе готов малък басейн с пръстена стена, който напълниха с меланж. Когато мигът настъпеше, Шийена щеше да го подмами в меланжовата баня. И сипналите се от него пясъчни твари щяха да започнат дългия си преходен период.
Беше прав, тате. Всичко е толкова просто, когато го видиш с прояснен поглед.
Вече нямаше защо да търсят пустинна планета за червеите. Пясъчните твари щяха да създадат жизнената среда, необходима за Шай-хулуд. Не беше особено приятно да се мисли за планетата на Дома на Ордена като за свят с обширни площи пустош, но той трябваше да бъде създаден.
Документът „Последно желание и завещание на Майлс Тег“, въведен от него в запаметяващите системи на подмолекулярно ниво на не-кораба, заслужаваше дължимото внимание. Дори Белонда се бе съгласила.
Наложи се да направят пълна ревизия на всички исторически записи на Дома на Ордена. Необходимо беше да погледнат поновому на онова, което Тег бе забелязал у Изгубените — блудниците от Разпръскването: „Рядко научавате имената на действително богатите и властимащите. Виждате само техните говорители. На политическата арена се наблюдават няколко изключения, което обаче е съвсем недостатъчно за разкриването на цялостната структура на властта.“
Ментатът-башар бе вникнал дълбоко във всички техни постановки, след което бе формулирал пълното си несъгласие с изискваната от Архивната служба зависимост от „нашите целокупни обобщения“.