Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Амос — каза принцът, — кой вятър на съдбата докара адмирала на Западната флотилия в това жалко пристанище?

Прошарената брада на Амос Траск се размърда в усмивка. В очите му блеснаха весели пламъчета — те не слизаха оттам дори в най-тежки моменти — и той отвърна с тътнещия си глас:

— Винаги се отбивам в този залив, когато слизам на юг. Забелязал съм, че пиратите, които дебнат търговски кораби, обичат да се спотайват из гористите северни брегове. И този път правех рутинна обиколка, когато зърнах „Кралски ястреб“ — той посочи кораба на пристана — с развято знаме. „Какво — викам си — може да търси принц Арута в това забравено ъгълче на Кралството?“ Нямах търпение да узная отговора.

— Тъй като корабът ти е по-бърз от моя — рече Арута, — ще наредя да преместят багажа ми на него.

— Вече наредих — ухили се Амос.

— Кога тръгваме?

— Най-късно след час — отговори Амос. — Но ако желаете да си починете, може да отплаваме и на сутринта.

— Капитане — обърна се Арута към коменданта на гарнизона, — благодаря за посрещането, което сте ми подготвили, но въпроси от първостепенна важност налагат незабавното ми завръщане в Крондор.

— Той потърси с очи капитан Трегар: — Нека хората ви отдъхнат един ден, докато ви застигне обозът, и тогава се качете на „Кралски ястреб“.

— Слушам, ваше височество — отвърна Трегар.

— Е, Амос — можем да отплаваме — приключи Арута.

— Очаквах, че ще стане така, и съм наредил корабът да е готов за незабавно вдигане на котвата.

Арута даде знак да му доведат коня, извади от джоба на седлото пергамента и документите, които бяха взели от подземията, и ги даде на Уилям. След това тръгна към пристана, където го очакваше лодка, готова да го откара на адмиралския кораб. С него се качиха Уилям и Джеймс, последен беше Амос. Неколцина войници изтласкаха лодката навътре и тя се понесе по вълните.

Само след час трите великолепни кораба вече бяха разпънали всичките си платна и напускаха залива, възползвайки се от вечерния отлив. Арута и Джеймс бяха настанени в адмиралската каюта, Амос делеше място с първия помощник, а Уилям с младшите офицери. Джеймс още разопаковаше багажа, когато адмиралът почука на вратата.

Амос влезе, настани се на собствената си маса и заяви:

— Наредих да поднесат лека вечеря. — Изгледа Джеймс и добави: — Джими, приятелю, и друг път съм те виждал покрит с рани, но сега надминаваш всякакви очаквания. Предполагам, че зад всичко това се крие някоя доста интересна история.

— Най-интересната от всички — отвърна Джеймс.

Арута посрещна стария си приятел с усмивка и каза:

— Радвам се, че си тук, защото ще ни осигуриш не само бързо прибиране, но и компанията си.

На вратата се почука и на прага застана Уилям.

— Ваше височество — Той сведе глава. — Адмирале.