Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Арута пак кимна, подаде книгата на един войник и нареди:

— В моите дисаги. Веднага.

Войникът отдаде чест и отнесе книгата. Арута отново погледна Уилям и каза:

— За сетен път се убеждавам, че имам нужда от придворен магьосник. Какво според теб щеше да каже твоята позната магьосница, ако сега беше тук?

Цяла гама от противоречиви чувства премина по лицето на Уилям, докато обмисляше отговора на този въпрос. Той потисна първоначалното си желание да подхвърли нещо хапливо за Яжара или да заяви, че не познава истинските й способности.

— Ваше височество — каза вместо това, след като войниците се пръснаха да претърсят района, — сигурно си давате сметка, че това ще са само предположения. Смятам обаче, че тя щеше да е в състояние да ни обясни всичко, което е ставало тук. Тя… — Той се поколеба. — Тя беше изключителна ученичка и е всеотдайна в работата си.

— Значи точно от нея имам нужда — заяви Арута.

Двамата тръгнаха по дългия коридор към спалните помещения. От една стая излязоха войници, които носеха подвързани с кожа книги. Арута нареди да ги отнесат в Крондор.

Стигнаха последната стая, където двама войници се потяха над голям дървен сандък. До тях имаше още един. Когато влязоха, единият от войниците докладва:

— Ваше височество, на другия има печат, така че решихме засега да не го пипаме.

— Добре сте решили — рече Арута. — Откарайте го в Крондор. Нека учените имат последната дума по този въпрос.

— Защо трябва да ги носят чак в Крондор, ваше височество — обади се някой зад тях, — след като разполагате със специалист тук?

Обърнаха се и видяха Джеймс. Подпираше се на касата, а в другата си ръка стискаше прашните си ботуши.

— Реших, че няма да си тръгна без тях — обясни той.

— Оправи ли се вече? — попита принцът.

— Щом съм тук, трябва да съм се пооправил, нали? — отвърна Джеймс и повдигна нехайно рамене. — Нима предполагахте, че ще мога да заспя при тая врява, докато се мъчехте да видите сметката на демона?

Арута се засмя.

— Добре, да видим тогава какво можеш да ми кажеш за този сандък.

Джеймс коленичи до сандъка и огледа внимателно ключалката и печата. После погледна процепа и пантите, помисли малко и рече:

— Струва ми се, че идеята да го отнесем в Крондор не е чак толкова лоша. Готов съм да се заема с ключалката, но ми се ще преди това някой жрец да вземе мерки да не се случи нещо особено неприятно. Пък и инструментите ми са в стаята ми в двореца.

Един от войниците, които тършуваха из отворения сандък, подаде на принца пергаментов свитък.

— Господарю, мисля, че трябва да погледнете това.

Арута разтвори документа и вдигна очи към войника.

— Знаеш ли какво е това?

— Ваше височество — отвърна войникът, — чета и говоря на три кешийски наречия. Текстът е на езика на едно пустинно племе, който ми е познат, но не чак дотам, че да мога да го преведа. Разчетох само някои отделни думи.

— Какво е това, господарю? — попита Джеймс.

— Тук виждам нещо познато. — Принцът посочи с пръст. — „Радсвил Оласко“. — Той се обърна и добави: — Уилям, искам да претърсите основно останалите стаи. Погрижи се всички намерени документи да бъдат откарани в двореца. Джеймс, тръгвай с мен. Потегляме незабавно за Крондор.