Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Ужасяващи беше по-точно казано.
Хекс винаги бе чувствала, че е била проклятие за майка си и сега, когато се беше озовала лице в лице с нея, не изпитваше озлобление към смирената жена пред себе си.
Изправи се на крака и почувства колко покрусен и смаян беше Тормент. Тя самата не изпитваше нещо много по-различно. Но нямаше да обърне гръб на тази възможност… На този дар, който съдбата й предоставяше в нощта на обвързването й.
Тръгна бавно по килима. Когато се приближи до майка си, забеляза, че жената беше много по-дребна от нея, по-ниска и по-крехка по природа.
— Как е името ти? — попита тя остро.
— Казвам се… Ноуан — последва отговорът. — Аз съм Ноуан.
Пронизително изсвирване с уста накара всички да обърнат глави към вратата. Джон стоеше там със сестра си, кралицата, до себе си, а в ръката си държеше малка червена торбичка с надпис „Бижутерия Маркъс Райнхард“. Очевидно не беше ходил да тренира. Беше отишъл заедно с Бет в света на хората… за да й избере пръстен за церемонията.
Хекс огледа събралите се и живата картина, която оформяха: стоящия до раклата за дрехи Тормент, Джон и Бет до вратата, и Ноуан, застанала до леглото.
Щеше да помни този миг до края на дните си. И макар в главата й да се въртяха повече въпроси, отколкото отговори, тя намери у себе си сили да даде отговор на безмълвния въпрос на Джон във връзка с мистериозната й гостенка.
И всъщност той беше причината тя да можеше да отговори. Винаги гледай напред. В миналото имаше прекалено много неща, за които беше по-добре да си останат в летописите на историята. Тук, в тази стая, с всички тях наоколо, тя трябваше да гледа напред.
Прочисти гърлото си и произнесе силно и ясно:
— Джон… Това е майка ми. И тя ще стои до мен по време на церемонията.
Джон изглеждаше напълно слисан… Но бързо превъзмогна удивлението си. Като съвършен джентълмен се приближи до Ноуан и се поклони ниско. После изписа нещо с ръце и Хекс преведе с дрезгав глас.
— Каза, че е благодарен за присъствието ти тази нощ и че си добре дошла в този дом.
Ноуан прикри лицето си с ръце, очевидно завладяна от емоции.
— Благодаря… ви. Благодаря ви.
Хекс не си падаше по прегръдките, но много я биваше да подкрепя другите да не паднат, така че хвана здраво тънката ръка на майка си преди горката жена да се беше свлякла на килима.
— Всичко е наред — каза на Джон, който очевидно се притесни, че е обидил жената. — Чакай! Не гледай натам, не бива да виждаш роклята ми.
Джон замръзна полуизвърнат.
— Рокля — произнесе с устни.
Да, беше трудно да се каже кое беше по-шокиращо: появата на майка й след триста години или факта, че се канеше да напъха задника си в рокля. Но никога не знаеш какво ще ти поднесе животът, нали така? И понякога изненадата не беше лоша. Никак дори.
Първата… Джон.
Втората… рокля.
И третата… майка й.
Вечерта беше прекрасна, наистина прекрасна.
— Хайде, да вървим — каза тя и прибра роклята обратно. — Трябва да се облека… Не искам да закъснявам за собствената си церемония.
Избута раклата навън от стаята, като отказа помощ от мъжете, а после помоли Ноуан и Бет да я придружат. Все пак ставаше дума за майка й и сестрата на Джон и нямаше да е зле да започнат да се опознават… А какъв по-добър начин за това от разкрасяването й за нейния бъдещ хелрен.
За един достоен мъж.
За любовта на живота й.
Днешната нощ беше наистина най-хубавото нещо, което някога й се беше случвало.
74.
Джон Матю беше принуден да стои настрана и да наблюдава как неговата шелан носи по коридора ракла с размерите на малка кола, заедно със сестра му… И с майка си?
Беше развълнуван от присъствието на двете жени, не толкова от тежестта на старата ракла. Знаеше отлично, че не бива да се меси и да предлага мускулите си. Ако Хекс се нуждаеше от помощта му, щеше да го помоли.
И най-изненадващото беше, че се оказа достатъчно силна да се справи съвсем сама… Това му се стори много секси… Не можеше да си криви душата по този въпрос.
— Готови ли са дрехите ти? — попита Тормент намусено.
Джон го погледна и му стана ясно, че братът току-що е бил разтърсен до дъното на душата си. Едва се удържаше на едно място. Но ако се съдеше по смръщените вежди и стегнатата му челюст, нямаше намерение да дава обяснения.