Светилата [bg]

— Няма отърване, Том! Франсис Карвър се е впил в мен като кърлеж! Ще смуче, докато съм жив!

На Балфор му отне доста време да разгадае на какво се дължи този мелодраматичен изблик, да разбере какво точно представлява полицата за закрила и обезщетение на „На добър час“ и да изрази своето мнение, което се свеждаше до това, че политикът трябва да признае поражението си ако не изцяло, то поне в този рунд. Франсис Карвър го бил надхитрил. Лодърбак нямало как да оспори двусмисления му подпис, а по отношение на застраховката на кораба Карвър все пак имал правото да изтегли въпросните суми и господин Гарити вече бил одобрил плащанията. Политикът обаче не желаеше да приеме разумния му съвет и продължи да въздиша, да си скубе косите и да проклина. Към пет часа търпението на Балфор съвсем се изчерпа.

— Не с мен трябва да говориш — заяви той. — Нищо не отбирам от право и закони. Не мога да ти помогна.

— А с кого да говоря?

— Иди при комисаря.

— Не е в града.

— А съдията?

— В навечерието на изборите? Луд ли си?

— В такъв случай остава Шепард. Покажи документа на Джордж Шепард и виж какво ще ти каже.

— С господин Шепард не сме в много добри отношения — рече Лодърбак.

— Добре — въздъхна отчаян превозвачът, — но не забравяй, че Шепард не е в добри отношения и с Карвър! Може да реши да ти помогне.

— Какво делят Шепард и Карвър? — попита Лодърбак.

Балфор го изгледа намръщено.

— Карвър е бил в каторга при Шепард. Шепард е бил надзирател на Кокату, а Карвър е излежавал присъда там.

— О!

— Не знаеш ли?

— Не. Откъде да знам?

— Предполагах, че си в течение.

— Не съм говорил с Джордж Шепард нито веднъж в живота си — заяви високомерно Лодърбак.