Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Предполагам, че са били хора, несъгласни с начина, по който управлява Първото семейство. Казвали са ми, че ако човек се вгледа внимателно, ще ги намери из цялата Федерация. А що се отнася до как… — Той вдигна рамене. — По-добре не питай. Колкото по-малко знаеш за тези неща, толкова по-малко ще кажеш долу под земята.
— Искаш да кажеш, ако ме хванат?
— Ако твоите мютски приятели не те разменят заедно с нас, скоро пионерите ще ти дишат във врата. — Медицинската шапка провери съдържанието на чантата си за първа помощ. — Ти си прекарал известно време на ешелон. Знаеш, че те не убиват само мюти. Нарушителите също са цел с висок приоритет.
— Вярно — призна Стив. — Но какво друго можеш да очакваш, щом си се отклонил от пътя? Все пак така и не можах да разбера защо Семейството отделя толкова много време и енергия да ни унищожи. Нали никой от нас няма да живее много дълго.
Медицинската шапка го удостои с друга усмивка.
— Кога те свалиха?
— На 12-и юни миналата година.
— И как се чувстваш? Боледувал ли си? Забелязал ли си някакво поражение на кожата? Венците ти кървят ли?
— Не, още не — отговори Стив. — Но на борда на „Дамата“ ме подлагаха на тримесечни медицински прегледи. Няколко дни преди да ме свалят ми беше инжектиран антирадиационен серум. Тайсън също имаше… човекът, когото намерих да живее в землянката.
— А, да… прикритият агент.
— Точно така.
— Знам за инжекции с витамини, но… антирадиационен серум… — Медицинската шапка го погледна подигравателно. — Кой ти пробута тази история?
— Тайсън. Той се тревожеше, че му свършвал серумът. Каза, че му били останали три ампули.
— Ти каза на Малоун, че Тайсън се канел да те предаде на Федерацията. Ако му се е свършвал този „серум“, защо го е разделил с теб?
— Не го раздели — отвърна хладнокръвно Стив. — Сам си го инжектирах, след като го убих.
— И мислиш, че това те е запазило да не се разболееш?
— Не използват ли това твоите приятели?
— Събуди се, Брикман. Всичко в тази чанта е от джобовете на мъртви пионери. Добре. Малоун беше суров с теб. И имаше основание за това. Знаеш ли какво правят тези прикрити федерални агенти? Като Тайсън и другия, когото си убил? Замаскират бомби в труповете! Повдигнеш ги или ги вземеш и — БАМ! — Той вдигна ръце и въздъхна. — По този начин загубихме трима добри мъже. Искаш ли да знаеш нещо? Мина цяла година, откакто свърших последния бинт. А колкото до морфина… да се намери, е по-трудно, отколкото да хванеш Генералния президент за чепа. Лично аз през последните три години не съм взел нито таблетка, нито инжекция, нито нещо друго.
Стив потрепери.
— Може би си неподатлив.
— Може би… — Медицинската шапка погледна Стив. — Виждам, че има още много да учиш.
— Може да се случи, нали? — настоя Стив.
— Да… — замислено каза Медицинската шапка. — След като прекараш тук известно време, ще откриеш, че са възможни много неща. — Той промуши глава през ремъка на амбулаторната чанта и се изправи. — По-добре да отида да нагледам пациентите си.
След седем дни Стив и другарите му по съдба видяха пролетното селище на М’Колите. По пътя към него Стив забеляза разкопани за нови посеви ниви. Мютите, които обработваха земята, оставиха инструментите си и се присъединиха към щастливата тълпа, струпала се да посрещне завръщащите се воини.
Когато триумфалната процесия стигна първите колиби, Мистър Сноу дръпна Стив настрана и го предаде на Кид-Креол и Доктор-Хук.
— Искам да отидеш в моята колиба и да ме чакаш, докато дойда да те взема. Мога ли да се надявам, че няма да направиш нищо, с което да ми създадеш допълнителни затруднения?
Стив вдигна дясната си ръка по маниера на трекерите.
— Обещавам.
— Ти и преди обеща.
— Мога да го обясня.
— Сигурен съм. Но ще се наложи да почакаш с обяснението. Трябва да присъствам на малко тържество.
Когато старият летописец се обърна да си тръгне, Стив сложи ръка на рамото му.
— Слушай… искам само да знаеш, че съжалявам. Не трябваше да бягам.
Мистър Сноу се опита да остане сериозен. Бе успял да извади Брикман от равновесие и трябваше да запази предимството си.