Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
За да не избягат, ренегатите бяха разделени по двойки и завързани един до друг за китките и гърлата към дълга фиданка, поставена върху раменете им. Само Стив, по нареждане на Мистър Сноу, не беше вързан. Това специално отношение не помогна да се повиши популярността му между другите пленници. Повечето от тях, следвайки първоначалната реакция на Малоун, все още изпитваха подозрение към него и сега, като видяха, че е в приятелски отношения с техните похитители, отговаряха на неговите опити за контакт враждебно, наричаха го „изрод“ и „урод с израстъци по главата“ — най-обидните епитети в речника на пионерите, запазени за онези, които общуват с мюти.
Следвайки примера на Мистър Сноу, воините мюти се отнасяха към него с учтива сдържаност. Стив видя между мечките и вълчиците много познати лица, но те с нищо не показваха, че го познават. За тях той беше просто един от ренегатите. Което беше добре за Стив. Той разглеждаше кратката си среща с Малоун като изключително неприятна грешка в плана си, но пленяването му заедно с Джоди и тримата й другари му осигури нова защитна история, по-добра дори от онази, с която беше започнал. Загадъчното същество, известно като Талисмана, отново го беше спасило. Каквато и съдба да очакваше изкаляните ренегати, Стив Рузвелт Брикман щеше да бъде добре. Мистър Сноу не беше казал много и с толкова много думи, но с кимване и намигване беше дал на Стив да разбере, че предишните им отношения още са в сила.
Сякаш за да го потвърди, старият летописец му позволи да си вземе ботушите от раницата на Джоди и дори му даде бойния нож на Нейлър, който беше намерен между вещите на Келсо при разпределяне на трофеите. Келсо изгуби също ценната си жълта командирска фуражка — взе я една вълчица. Медицинската шапка, от друга страна, все още носеше своята. Поради някаква причина мютите, изглежда, не обичаха зеления цвят.
По време на дългото пътуване към селището на М’Колите на Стив беше възложена задачата да се грижи за заловените ренегати. Разпределянето на вода, плоски питки и сушено месо не беше проблем, но някои от ренегатите бяха ранени и се нуждаеха от специално внимание. Стив помоли Мистър Сноу и той освободи Джоди и Медицинската шапка да му помагат в грижите за другите.
Въпреки че получаваше вода и храна Келсо гледаше Стив с нескрито възмущение и на няколко пъти ясно даде да се разбере, че смята залавянето си изцяло за грешка на Стив, за което, ако някога му се удаде случай, Стив ще му плати скъпо.
По време на една кратка почивка, докато пиеше вода от шише, подадено му от Стив, Келсо видя вълчицата, която носеше шапката му, изгледа я с нескрита омраза и изръмжа:
— Шибана курва!
— По-кротко де! — каза Стив. — Какво искаш да направиш? Да те убият ли?
— Де да имаме този шанс — озъби се ренегатът, вързан заедно с Келсо. — Ако го бяха направили, сега нямаше да седим тук.
— Вярно — каза Келсо, повиши глас и кимна към намиращата се наблизо група мечки: — Погледнете ги! Виждали ли сте някога по-миризливи лайнари?!
— Кристо! — изсъска Стив. — Какво ти става?!
Келсо го погледна и се засмя.
— Не се тревожи, лайнарче. Приятелите ти могат да ни попребият, но няма да влезем в месарския бизнес.
— Имаш предвид, понеже не ме убиха, когато ме свалиха миналата година? Слушай… това са хората, които едва не унищожиха „Дамата“.
— Сега е различно — каза другият ренегат.
— Няма да ни убият, защото сме ценни. — Келсо видя озадачения поглед на Стив. — О, забравих. Ти си новак. Април и май са сезон за лов на ренегати. Затова отиваме на запад. Малоун искаше да се махнем преди започването на сезона. Не очаквахме тези глупаци да тръгнат толкова рано.
— Не разбирам — каза Стив. — Мислех, че вие и мютите не воювате.
— Така е. Обикновено не ни закачат. Но не и когато идват корабите с колела.
— Корабите с колела? — Интересът на Стив нарасна. — О, да, чух за тях миналата година. Нещо свързано с майсторите на желязо… които и да са те. Единственото, което знам, е, че мютите разменят с тях храна, кожи и разни други неща срещу арбалети. Наричат ги „дълго остро желязо“.
Келсо кимна.
— Разменят и нас.
— С майсторите на желязо? За какво?
Келсо избухна.
— Не знам за какво. Те са твои приятели — питай ги ти. Предател…