Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
— Не че нямам такъв.
— Е, защо тогава не побързаш и не успокоиш ума ми?
— Напоследък правя всичко възможно да не давам никакви препоръки.
— И защо?
— Понеже в щаба има още много други хора.
— Да не се страхуваш от ревността на останалите? Тя също дразни. Главното обаче е, че аз съм този, който взима всички решения. Веднага ми кажи плана си.
— Погледнете там отсреща, господарю — посочи Хидейоши към крепостта Одани. — Това, което отличава тази крепост, е че трите вътрешни двора са по-разграничени и независими един от друг, отколкото в повечето останали укрепления. Господарят Хисамаса живее в първия от тях, а синът му Нагамаса, господарката Оичи и децата им — в третия.
— Ето там ли?
— Да, господарю. Сега, това, което виждате между първия и третия вътрешен двор, наричат двора Кьогоку и там живеят старшите служители — Асаи Генба, Митамура Уемондаю и Оноги Тоса. Значи, за да превземем Одани, наместо да настъпваме опашката или да удряме по главата, можем първо да сложим ръка върху двора Кьогоку и другите два ще бъдат отрязани.
— Да, разбирам. Твърдиш, че следващата ни крачка трябва да е да нападнем Кьогоку.
— Не, ако ударим по Кьогоку, първият и третият двор ще му пратят подкрепления. Хората ни ще бъдат нападнати и от двете страни и ще последва ожесточено сражение. В такъв случай да пробием напред ли ще се опитваме или да отстъпим? И в двата случая няма да можем да сме сигурни за съдбата на господарката Оичи вътре в крепостта.
— И какво тогава да направим?
— Очевидно е, разбира се, че най-добрият ход би бил да пратим при Асаи вестоносец, ясно да им обясним силните и слабите страни на тяхното положение и без произшествия да получим и крепостта, и Оичи.
— Трябва да знаеш, че вече на два пъти опитах това. Пращах вестоносец в крепостта и им съобщавах, че ако се предадат, ще им позволя да запазят владенията си. Уверих се, дали са научили, че Ечидзен е била завладяна, но нито Нагамаса, нито баща му пожелаха да отстъпят и на педя. „Твърдостта“ им, разбира се, не е нищо повече от това, че използват Оичи като прикритие. Мислят, че никога няма да нападна безразсъдно, докато държат в своята крепост собствената ми сестра.
— Но не е само това. През последните две години, откакто съм в Йокояма, внимателно наблюдавам Нагамаса — той наистина има известна дарба и сила на волята. Е, от дълго време се опитвам да измисля средство за превземането на тази крепост, да си представя най-добрите ходове, в случай, че някога се наложи да я нападнем. Завладях двора Кьогоку, без да загубя и един човек.
— Какво? Какво говориш?
Нобунага не можеше да повярва на ушите си.
— Втория двор, който виждате там насреща. Нашите хора вече го държат в ръцете си — повтори Хидейоши, — затова и ви казвам, че не трябва повече да се тревожите.
— Истина ли е това?
— Нима ще ви лъжа в момент като този, господарю?
— Но… не мога да го повярвам.
— Разбираемо е, но скоро ще можете да го чуете със собствените си уши от двама души, които повиках тук. Ще се срещнете ли с тях?
— Кои са?
— Единият е монах на име Миябе Дзеншо. Другият е Оноги Тоса, началникът на целия двор.
Нобунага не можеше да се освободи от своя израз на изненада. Вярваше на Хидейоши, но не можеше да не се чуди как ли той е убедил един висш служител на рода Асаи да премине на тяхна страна.
Хидейоши обясни положението, сякаш в него нямаше съвършено нищо необикновено.
— Скоро след като Ваше Височество ме дари с крепостта в Йокояма… — започна той.
Нобунага бе малко стреснат. Не можеше да гледа към този, който му говореше, без да премига. Крепостта Йокояма е разположена на самата граница на тази важна област и отрядите на Хидейоши бяха там, за да държат под надзор Асаи и Асакура. Спомняше си, че нареди на Хидейоши да отиде там временно, но не се сещаше да е обещавал да му даде крепостта. А ето, Хидейоши казва, че е получил тази крепост. За момент обаче Нобунага изтласка това в крайчеца на ума си.
— Не беше ли това в годината веднага след нападението над връх Хиеи, когато ти дойде в Гифу за Новата година? — попита той.
— Точно така. На връщане Такенака Ханбей се разболя и се забавихме. Когато пристигнахме в Йокояма, вече бе по мръкнало.
— Не ми се ще да слушам дълги разкази. Давай направо.
— Врагът открил, че ме няма в крепостта и провеждаше нощно нападение. Разбира се, отблъснахме ги и тогава тъкмо пленихме монаха Миябе Дзеншо.
— Хванахте го жив ли?
— Да. Вместо да го обезглавим, се отнесохме добре с него и по-късно, когато ми остана време, аз му изложих мислите си относно това, какви времена настъпват и му разкрих истинския смисъл на това да си самурай. Той на свой ред разговаря с предишния си господар Оноги Тоса и го убеди да ни се предаде.