Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Действията на Нобунага широко отвориха очите на хората. Макар обаче да вдигаха поглед към синьото небе, още не всички гъсти облаци бяха изчезнали. Никой не можеше да отгатне какво крие бъдещето. През последните две-три години се поминаха няколко важни люде. Преди две години едновременно починаха Мори Мотонари, господарят на най-голямото владение в западна Япония и Ходжо Уджиясу, повелител на източната част на страната. За Нобунага обаче тези събития далеч не бяха от така голяма значимост като смъртта на Такеда Шинген и изгнанието на Йошиаки. Особено кончината на Шинген, който постоянно го заплашваше от север, бе тази, която му даде свобода да съсредоточи силите си в една посока — посока, която правеше почти неизбежни нови битки и безпорядък. Със сигурност нямаше съмнение, че след гибелта на шогуната войнските родове във всички области ще вдигнат знамена и ще се запрепират кой първи да излезе на бойното поле.
— Нобунага опожари връх Хиеи и свали от власт шогуна. Такова беззаконие трябва да се накаже!
Това щеше да е бойният им позив.
Нобунага знаеше, че ще му се наложи да отнеме на своите съперници възможността за първи удар и да ги разгроми, преди да са в състояние да се съюзят срещу му.
— Побързай да се върнеш пръв, Хидейоши. Сигурно скоро ще дойда да те посетя в крепостта Йокояма.
— Ще ви очаквам.
Хидейоши, изглежда, бе схванал посоката на събитията и след като изпроводи сина на Йошиаки до Вакае, бързо се върна в своята крепост в Йокояма.
Бе краят на седмия месец, когато Нобунага пристигна в Гифу. В началото на следващия от Йокояма пристигна бързо писмо, написано със собствения лош почерк на Хидейоши:
Времето назря. Да действаме!
Сред продължаващата жега на осмия месец войската на Нобунага тръгна от Янагасе и пресече границата с Ечидзен. Насреща й беше армията на Асакура Йошикаге от Ичиджогадани. В края на седмия месец Йошикаге получи спешно известие от Одани, от Асаи Химамаса и неговия син Нагамаса, съюзниците му в северна Оми:
Войската на Ода идва на север. Пратете бързо подкрепления. Ако помощта се забави, загубени сме.
На военните съвети имаше такива, които се усъмниха дали това може да е истина, но Асаи бяха съюзници и бързо им пратиха десет хиляди войници. Когато предните редици бяха стигнали чак до връх Тагами, те разбраха, че нападението на Ода е действителност. Веднъж схванали същинското положение, пратиха нови отряди от над двадесет хиляди души. Асакура Йошикаге смяташе положението за достатъчно тежко, та да поведе лично войската си. Очевидно всяко сражение в северна Оми бе изключително тревожно за Асакура, тъй като Асаи бяха първата защитна линия на тяхната собствена област.
И бащата, и синът Асаи бяха в крепостта Одани; на около три часа път от тях стоеше крепостта Йокояма, в която се бе укрепил Хидейоши и като сокол на Нобунага държеше Асаи под погледа си.
В началото на есента Нобунага вече бе нападнал рода Асаи. С едно изненадващо настъпление срещу войската на Ечидзен удари по Кинамото. Ода взеха над две хиляди и осемстотин глави. Продължиха да настъпват срещу врага, който сега бягаше от Янагасе, прегазиха го и почерниха сухата ранно есенна трева от кръв.
Воините от Ечидзен оплакваха слабостта на армията си. Свирепите военачалници и храбрите бойци, които се обърнаха назад да се бият, обаче паднаха в битката. Защо се оказаха толкова слаби? И защо не можаха да нанесат удар на Ода? При падането на всяка една владетелска сила се струпват множество причини и естественият провал идва за един миг. Когато обаче този миг дойде, и свои, и врагове се учудиха на неговата внезапност. Но възходът и упадъкът на областите винаги се основават на природни закономерности и тук също нямаше нищо чудно или необикновено. Слабостта на Асакура можеше да бъде разбрана, стига само човек да погледне държанието на техния главнокомандващ, Йошикаге. Увлечен в бягството на своите хора от Янагасе, той вече бе почти обезумял.
— Това е краят! Не можем даже да избягаме! И конят, и аз сме изтощени. Към планините! — завика военачалникът.
Нямаше нито план за ответно нападение, нито дори остатък от боен дух. Като мислеше само за самия себе си, бързо изостави коня и се опита да намери място да се скрие.
— Какво правите?!