Мъртвият ирландец

Окей, възможно е, реши Харди.

— Онази вечер, в понеделник, след като ти му каза, че си бременна, карахте ли се?

— Не беше караница. По-скоро неразбирателство. Исках да ме гушне, да ми каже, че всичко е наред, че е искал то да се случи. — Въздъхна. — А вместо това ми каза, че трябва да излезе. — И Франи отново поклати утвърдително глава. Ставите на ръцете й, стиснати на скута, бяха побелели.

Харди наблюдаваше как разлятата от нея бира бавно се разстила по твърдото дърво.

— Разбираш ли? — продължи тя. — Беше почти окончателно решил да се откаже от работата си. Според мен това бе глупаво.

— Работата му?

Замислена, тя прехапа устна.

— Имам предвид неговата загриженост да се опита да спаси своя бизнес. Мисля, че му бе омръзнало да спори с мен за това и просто постъпи посвоему, защото не е искал да ме тревожи, нито да се кара с мен.

Харди отпи от бирата.

— Боя се, че не ме разбираш.

— По-добре да взема кърпа.

Тя донесе още една бира за двамата.

— Боже, колко е горещо! — каза Франи. — Еди винаги е обичал горещите дни, всичко на всичко два в годината.

Този път тя седна в дълбокото кресло до прозореца. Поуспокоила се, привикнала с положението, започна да говори по свое собствено желание.

— Знаеш, че се готвехме да заминем… Той беше включен в програмата на „Ем Би Ей“ в Станфорд и смятахме да се преместим там през септември. Неговата работа беше толкова… случайна. Не беше кариера. Той просто искаше да работи истински година-две. Като завършиш образованието си, не значи да се занимаваш цял живот с изучаване на книги, нали? Затова прие тази работа след като завърши университета, съвместно с мистър Поук към армията, имаше желание да постъпи евентуално в службата за разпространение. — Погледна през прозореца. — То изглежда много глупаво сега. Защо ли говоря за това?

— Говори за каквото искаш — каза Харди.

— После, в Деня на благодарността12 миналата година, или някъде около този празник, мистър Поук се ожени и по същото време те научиха, че са застрашени да бъде закрита банковата сметка на „Ла Ора“.

— „Ла Ора“? Това е издание на Крус.

Франи отново кимна.

— Зная, това е мястото, където той… — Стисна устни и сетне продължи: — Полицаите ми казаха, че ще проверят това. Ако има някаква връзка.

— Ако? Би трябвало да има.

— Прозвуча ми шантаво, но един от полицаите каза, че то би могло да се окаже нещо като протест — Еди да се е самоубил на паркинга в знак на протест срещу Поук, както будистите се самоизгарят. Не зная дали говореше сериозно.

Харди изруга и поклати глава, че не е съгласен.

— Зная — каза тя, — но поне е вярно това, че го е извършил точно там…