Черните банкери

— Точно така. Затова се настанявайте, разказвайте, как вървят нещата?

— Засега никак. Долгальов се крие някъде, Козлов е в Англия, изобщо и двамата заподозрени са извън обсега ни.

— Олег, щом ги открием, ще ги задържим и разпитаме.

— То се знае, Александър Борисович. А как ще процедираме с депутатския имунитет?

— Надявам се, че ще го решим.

В кабинета се подаде старшината от охраната:

— Арестуваният е доставен.

— Добре. Нека да чака в колата. Сега ще дойда. Олег, сега ще отидем с теб да направим обиск в дома на Шайбаков, с нас ще дойде експерт-криминалист, там има какво да се гледа.

— Ясно. — Олег излезе бързо от кабинета.

Турецки се стараеше да не се суети, но всеки път, когато тръгваше да прави обиск или на някаква друга операция, го обземаше странно вълнение, подобно на онова, което преживяват ловджиите, преди да започнат преследването.

В този момент си припомни скорошен обиск у един търговец на оръжие. Човекът не беше готов психологически за среща с милицията, а в дома си криеше цял арсенал. Отначало обърка конците, но след това се засили към вътрешността на жилището и започна да стреля с пистолети, автомати, револвери, с всичко, което му попадаше пред очите.

Наложи се оперативниците да се скрият и да изчакат. През това време докараха до сградата пожарната кола, една линейка и отделение на спецчастите.

Дори и Меркулов пристигна и започна да преговаря с престъпника, но той за нищо на света не искаше да излезе. Тогава от другия край на града докараха майка му, която падна на колене пред прозореца и започна да умолява сина си да не се погубва, понеже ще излежи присъдата си за търговия с оръжие и ще излезе от затвора, но ако по негова вина загинат хора, тогава няма да му се размине и ще получи най-тежката присъда. А може да го убият и преди това.

Нервите на всички бяха опънати до краен предел. Престъпникът псуваше грозно, тракна прозореца, за да не чува и вижда нищо, размишлява половин час как да живее по-нататък. След това предяви искане: хеликоптер и сто хиляди долара.

Пак се заточиха часове на очакване, преговори, обещания. Наложи се да извикат хеликоптер и бронирана кола от банката, за да създадат впечатление, че изпълняват условията му. Разбира се, хората от органите най-много се притесняваха за останалите жители от блока. Току-виж, престъпникът взриви жилището! Не се знае какво има в арсенала му.

След известно време престъпникът настоя да пуснат майка му при него. Кой можеше да помисли, че злодеят ще вземе точно нея за заложник.

Когато всичко беше готово за излитане, престъпникът най-накрая излезе, прикривайки се зад жената и с пистолет до слепоочието й. Тя беше пребледняла, но се държеше уверено и спокойно. Стигнаха заедно до хеликоптера по коридор, създаден от спецчастите.