Нощна сянка [bg]

Брат Грациан вдигна две парчета пергамент и ги подаде на Корбет. Първото съдържаше карта на имението Мисълам, на която прецизно бяха начертани всичките му земи, стени, градини, Островът на лебедите и убежището. Пергаментът беше с добро качество, а мастилото — тъмночерно. Второто парче пергамент беше по-грубо, но краткият текст се разчиташе лесно. То представляваше документ, в който се казваше, че Робърт Пикард, капитан на лодката „Мортмейн“, обещава преди Рождество Христово да превози Свободните братя на Светия Дух до някое пристанище в Ниските земи, остров Шеланд или Фландрия по техен избор, което ще уточнят, след като се качат на кораба му. Цената беше половин марка на човек, а документът беше от декември 1303 година. Корбет се усмихна. Пикард беше прочут мошеник, известен с контрабандната си дейност, когото шерифите в Източна Англия следяха отблизо, а служителите от Върховния финансов съд с удоволствие биха разпитали. Морякът беше хитър като лисица и вероятно беше чул за клането, така че щеше да се укрие за месеци наред.

— Виждате ли, Корбет? — лорд Скроуп едва прикриваше триумфа си. — Имах основания да нападна братството. Тези вещери всяваха смут в земите ми, криеха оръжия и се представяха за нещо, което не бяха. Разполагали са с карта на имението ми, а този документ доказва, че са имали намерение да избягат. Предайте това на Негово величество краля.

Корбет пренебрегна обидния тон.

— Открихте ли нещо друго?

— Не.

— А защо оставихте труповете непогребани?

— Исках те да послужат като предупреждение към всички останали и най-вече към гражданите на Мисълам — Скроуп се наклони напред. — Не забравяйте, сър Хю, че, както отбеляза кметът Клейпоул, Свободните братя имаха свои привърженици и последователи сред местните жители. Исках този проблем да се реши веднъж завинаги.

— Сигурен ли сте, че всички са мъртви и никой не се е измъкнал?

— Да — заяви Скроуп. — Претърсих всяка педя от гората с мастифите си, Ромул и Рем, но те не откриха никакви следи от бегълци. Освен това аз, брат Грациан и отец Томас огледахме труповете. Те двамата знаеха как изглеждат членовете на братството и разпознаха всеки един от тях.

— Така е — промърмори тъжно енорийският свещеник, — всички са мъртви. Бог да ги прости. Справедливостта възтържествува, милорд — каза той на Корбет, — но сега трябва някак си да погребем телата и да отслужим заупокойна литургия. Въпреки че в момента — добави той замислено — земята сигурно е скована от студа.