Нощна сянка [bg]

Господарят на имението триумфално ритна капака на сандъка с върха на ботуша си. Корбет кимна на Ранулф, който приклекна и започна да изпразва съдържанието му. Вътре имаше два дълги лъка от лъскаво тисово дърво, два колчана дълги стрели с железен връх и сиви гъши пера в края, два брабантски26 арбалета, две бойни брадви, две ками и два къси и широки уелски меча със зловещи остриета и назъбени краища. Корбет вдигна единия от лъковете, който стигаше човешки бой. Целият беше от тис и имаше яка тетива. Кралският пратеник я издърпа силно назад, опитвайки се да потисне спомените си от кървавия кошмар, който тези лъкове бяха причинили в Уелс. Много мъже бяха паднали там, пронизани от стрелите на тези смъртоносни оръжия, които можеха да повалят брониран боен кон заедно с облечения му в ризница ездач. Един опитен стрелец можеше да изстреля десет такива стрели само за миг. Корбет остави лъка и разрови с крак останалите оръжия.

— Оръжията са нови — промърмори той, — а фактите сочат, че Братята са нямали никакви пари. Освен това са пристигнали в Дувър…

— Точно така — рече Скроуп подигравателно. — Носеха писма от авиньонските кардинали, запечатани преди повече от година.

Господарят на имението се обърна, щракна с пръсти и брат Грациан му подаде някаква кожена торба. Скроуп извади отвътре няколко опърпани свитъка и ги връчи на Корбет, който внимателно ги разви и разгледа. Бяха пожълтели от времето и по тях имаше отпечатъци от пръсти, но писмата все още носеха пурпурния печат на папската курия в Авиньон. Бяха подписани от кардинал Каетани и представляваха обичайните разрешителни, които се издаваха на подобни странстващи групи, за да им осигурят безпрепятствено пътуване.

— Кралските стражи на пристанището в Дувър — измърмори Корбет — трябва да са видели писмата. После сигурно са претърсили багажа на Свободните братя и след като не са открили нито оръжия, нито контрабандни стоки, са ги пуснали да влязат в кралството — Корбет направи пауза. — А що се отнася до вярванията им — добави сухо той, — сигурен съм, че добрите отци в Авиньон не са били съвсем наясно какво мислят Свободните братя за учението на Църквата във връзка с някои деликатни въпроси. Неясно остава само — заключи той — откъде братството е намерило пари, за да си купи оръжия.

— Може би някой им е помогнал? — предположи Ранулф.

— С каква цел обаче? — замисли се Корбет, а после посочи към Скроуп. — Оръжията бяха намерени след нападението над братството, нали?

— Не, не, не — усмихна се Скроуп, клатейки глава. — Братко Грациан, кажете им какво се случи.

— В края на есента — брат Грациан се наведе напред, сякаш проповядваше на паството си от амвона — в Мисълам вече се ширеха слухове за безчинствата на Свободните братя. Хората разказваха ужасни неща за тях, твърдейки, че са развратници и измамници. Освен това братството открито проповядваше вярвания, които нашата Църква отхвърля. Въпреки това аз отидох при тях в Мордерн, за да се опитам да ги вразумя и да ги призова към въздържание. Дори имах намерение да сваля отправените към тях обвинения.