На крачка от гроба [bg]

— Боунс? — провикнах се, навлизайки по-навътре в пещерата.

Въздухът над мен изсвистя. Завъртях се на един крак и силно ритнах с другия, отблъсквайки нападателя си настрана. Сетне се приведох навреме, за да избегна юмрука, насочен към черепа ми, и направих задно салто, избягвайки следващия мълниеносен удар.

Отпуснах се.

— Отново ли ме проверяваш, Боунс? Откъде се появи всъщност?

Проследих с поглед жеста му и зърнах малка пролука в камъка на около три метра над главите ни. Как, по дяволите, се бе качил там?

— Ето така — отговори той на неизречения ми въпрос и се оттласна право нагоре, сякаш бе изстрелян с прашка.

Останах зяпнала, с отворена уста. Пет седмици бяха изтекли, а той не беше демонстрирал подобно нещо.

— Еха. Готин номер. Нов ли е?

— Не, сладурче — рече той, щом грациозно скочи долу. — Стар е, като мен. Запомни следното: това, че един вампир не е пред теб, не значи, че не е отгоре ти.

— Ясно — измърморих. Преди пет седмици щях да се изчервя ужасяващо силно. Сега дори не мигнах при намека.

— Сега да преминем към последния етап. Да те превърнем в изкусителка. Навярно това ще е най-трудната ни задача.

— Е, благодаря ти.

Отидохме в импровизираната дневна, която изглеждаше доста нормално, ако не се брояха варовикът и стените със сталагмити. Боунс крадеше електричество от минаващ наблизо кабел и хитроумно го ползваше в пещерата. Което значеше, че покрай канапето и столовете вътре имаше лампи, компютър и телевизор. Дори имаше електрическа печка, за моментите, в които се уморяваше от естествената температура в пещерата от десет градуса. Ако закачите някоя и друга картина и добавите декоративни възглавнички, ще заприлича на подземен вариант на стая от някое списание за домашен интериор.

Боунс грабна джинсовото си яке и ме поведе към изхода на пещерата.

— Хайде. Отиваме в салон за красота и подозирам, че ще отнеме известно време.

— Шегуваш се.