На крачка от гроба [bg]

— Знаеш ли какво? — Внезапно и много неприлично се разкисках. — Ти си хубав. Ти си много хубав.

Боунс отново обърна поглед към мен.

— Мътните го взели. На сутринта ще се мразиш, че си казала това. Сигурно си направо мъртво пияна.

Последва нов кикот. Той беше забавен.

— Вече не.

— Да, да. — Той ме вдигна. Листата тихо прошумоляваха под стъпките му, докато ме носеше. — Ако не беше наполовина мъртва, току-що изпитото щеше да те убие. Хайде, сладурче, да се прибираме.

Бе минало дълго време, откакто за последен път бях в прегръдките на мъж. Е, Боунс вероятно и преди ме бе носил, докато съм била в безсъзнание, но то не се броеше. Сега усещах твърдата му гръд до себе си, долавях как ме носеше без никакви усилия и наистина колко хубаво миришеше. Не беше афтършейв — такъв той не ползваше. Беше неговият собствен, неповторим аромат, който бе… опияняващ.

— Мислиш ли, че съм хубава? — чух се да питам.

Някакво чувство, което не можех да определя, пробяга през лицето му.

— Не. Не мисля, че си хубава. Мисля, че си най-красивото момиче, което някога съм виждал.

— Лъжец — въздъхнах. — Той нямаше да направи това, ако думите ти са истина. Нямаше да е с нея.

— Кой?

Не му обърнах внимание, завладяна от спомена.

— Може би е знаел. Може би някъде дълбоко, дълбоко, е доловил, че нося злото в себе си. Иска ми се да не се бях раждала такава. Иска ми се въобще да не се бях раждала.

— Чуй ме, Котенце — прекъсна ме Боунс. В тирадата си съвсем бях забравила, че и той е с мен. — Не знам за кого говориш, но в теб няма нищо зло. В нито една твоя клетка. В теб няма нищо сбъркано и всеки, който не може да види това, да върви по дяволите.

Отпуснах глава в ръцете му. След минутка отчаянието ми изчезна и аз отново се закисках.

— Уинстън ме хареса. Стига да имам пиячка, винаги ще мога да подхвана нещо с призрак!

— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, сладурче, но вие с Уинстън нямате бъдеще.

— Кой казва? — Засмях се, защото забелязах, че дърветата са се килнали на една страна. Това бе странно. И като че се въртяха.

Боунс повдигна главата ми. Премигнах. Дърветата отново се изправиха! И тогава всичко, което можех да видя, бе лицето му, приведено много близо над моето.

— Аз казвам.

Сега сякаш и той се въртеше. Може би всичко се въртеше. Или така ми се струваше.

— Пияна съм, нали?

Досега никога не се бях напивала и имах нужда от потвърждение.

Изсумтяването му загъделичка лицето ми.

— Впечатляващо много.

— Само да си посмял да ме ухапеш — рекох, забелязвайки, че устните му са едва на няколко сантиметра от шията ми.

— Не се бой. Това е последното, което ми се върти в главата.

Пикапът се показа. Боунс отвори предната врата и ме положи на седалката. Отпуснах се, почувствала се капнала изведнъж.