![Вещиците: Талтош [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/3/veshchicite-taltosh-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Талтош [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е, защото й казах за нас — отвърна тя. — Не исках да го правя. Казах й го още първата сутрин. Много ме беше страх да ти кажа. Мислех, че тя е приела всичко спокойно. Не исках… Тя тогава замълча, нали? Така ли е, Майкъл? Тя спря да говори, след като аз дойдох.
— Скъпа, не се измъчвай така — каза той и избърса някаква лепкава маса от плота. Беше търпелив, искаше да я успокои, но и той бе изморен от всичко това, а Мона изгаряше от срам. — Тя спря да говори предния ден, Мона. Нали вече ти казах. Моля те, да го запомниш. — Усмихна й се. — Просто тогава още не бях осъзнал, че е спряла да говори. — Отново разбърка сока. — Е, сега е време за голямото решение — с яйце или без яйце.
— Яйце ли!? Как така ще слагаш яйце в плодов сок?
— Ами така. Скъпа, ти никога не си живяла в Северна Калифорния, нали? Там това е първокласен здравословен специалитет. А и тя има нужда от протеини. Но пък от сурово яйце може да се заразиш със салмонела. Старата дилема. Семейството е раздвоено по въпроса за суровите яйца. Трябваше да попитам и Мери Джейн за мнението й в събота.
— Мери Джейн! — Мона поклати глава. — Проклето семейство!
— Просто не мога да реша — рече Майкъл. — Беатрис смята, че суровите яйца са опасни, и има право. От друга страна, когато бях в гимназията и играех футбол, всяка сутрин изпивах един млечен шейк със сурово яйце. Силия обаче казва…
— Господи, дай ми сили — изпъшка Мона, като съвършено имитираше Силия. — Какво знае леля Силия за суровите яйца?
Вече й бяха втръснали до смърт семейните пререкания относно това какво обича Роуан, как е кръвната й картина, бледа ли е. Ако още веднъж чуеше такава безсмислена, безмозъчна и отегчителна дискусия, сигурно щеше да се разкрещи.
Може би просто й бе дошло в повече от деня, в който й казаха, че тя е наследницата. Всички започнаха да й дават съвети, да се грижат за нея, сякаш бе инвалид. Дори бе написала няколко саркастични заглавия на компютъра си: „Момиче си разбива главата в цяла планина с пари“ или „Безпризорно дете наследява милиарди за ужас на адвокатите“.
Не, не можеш да използваш думата „безпризорен“ в днешните заглавия. Но пък тя си я харесваше.
Изведнъж се почувства ужасно, както си стоеше насред кухнята. От очите й рукнаха сълзи, а раменете й се разтресоха.
— Виж, скъпа, тя наистина спря да говори предния ден, нали ти казах — рече й той. — Дори мога да ти кажа какви бяха последните й думи. Стояхме точно тук, на тази маса. Тя пиеше кафе. Каза, че умира за чашка нюорлиънско кафе. И аз й направих цяла кана. Бяха минали около двайсет и два часа, откакто се събуди, а оттогава не бе спала изобщо. Може би това беше проблемът. Постоянно говорехме. Тя имаше нужда от почивка. Каза ми: „Майкъл, искам да изляза навън. Не, ти остани. Искам да бъда сама за малко“.
— Сигурен ли си, че това бяха последните й думи? — попита Мона.
— Абсолютно. Исках да се обадя на всички, да им кажа, че вече е добре. Може би съм я изплашил! Предложих й го и след това я разведох наоколо, а тя не казваше нищо. Оттогава е така.
Той взе едно сурово яйце. Удари го рязко в ръба на пластмасовия блендер и раздели черупката, за да изсипе вътре белтъка и жълтъка.
— Не мисля, че ти си успяла да я нараниш, Мона. Наистина се съмнявам. Ще ми се да не й беше казвала. Ако държиш да знаеш, щях да се чувствам много по-добре, ако не й беше казвала, че съм извършил подсъден акт на дивана в дневната с нейната братовчедка. — Той сви рамене. — Но жените винаги така правят. Винаги си признават. — Той я погледна укорително, слънцето блесна в очите му. — Ние не можем да си признаем, но те могат. Работата е там обаче, че се съмнявам, че изобщо те е чула. Не мисля… че й пука. — И той млъкна.
Сместа в чашата беше пенлива и малко отблъскваща на вид.
— Съжалявам, Майкъл.
— Недей, скъпа…
— Не, искам да кажа, че всичко с мен е наред, но не и с нея. Искаш ли да й занеса това нещо? О, доста е гъстичко. И изглежда гадно!
Мона гледаше пяната, която имаше неопределим цвят.
— Трябва да го разбия — каза той. Сложи квадратния гумен капак на контейнера и натисна бутона. После се чу зловещият звук на остриетата, които се завъртяха в течността.
Може би бе по-добре да не знаеш, че вътре има яйце.
— Хм — обади се Майкъл. — Май прекалих със сока от броколи този път.
— О, господи, тя няма да го изпие. Сок от броколи! Да не се опитваш да я убиеш!