Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Вещиците: Талтош [bg]
Вещиците: Талтош [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещиците: Талтош [bg]

Электронная книга - «Вещиците: Талтош [bg]». Краткое содержание книги:

Третата книга от хрониката на рода Мейфеър разкрива мистериозната връзка на династията със свещената земя на Гластънбъри, където се ражда още една легенда — историята на необикновена раса същества, живели в мир. Народ на изгубената земя, който поддържа веригата на паметта чрез тайнствено ритуално припомняне, оставил след себе си мистериозни артефакти, доказващи неговото съществуване. Кои са талтошите и защо са изчезнали от лицето на земята? Кой е свети Ашлар и как неговата съдба се преплита с рода Мейфеър, който носи в кръвта си зловеща жилка, отговорна за вещерските им дарби и за раждането на чудовищни отрочета? Каква ще се окаже ролята на наследницата на Мейфеър — Мона? Омагьосващ и хипнотичен свят, който само въображението на Ан Райс може да сътвори…
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 225
Перейти на страницу:

— Скъпи, това е най-лошото. Така и не се разбра! — каза Мери Джейн. — Не се притеснявай за мама, лельо Беа, тя мисли, че вече се намира в астрална орбита. Поне на мен така ми се струва. Пък и бъбреците й отказват.

— Е, това за погребаната жена не е съвсем вярно — каза Силия. — Смята се, че е била…

— Смята се? — учуди се Майкъл.

„Може би големите гърди са маркер на сила“, помисли си Мона, докато гледаше момичето, което се бе превило почти на две, смееше се и сочеше Майкъл с пръст.

— Виж, тази история за жената в чужд гроб е доста тъжна — каза Беатрис. — Но, Мери Джейн, ти задължително трябва да ми кажеш как да се свържа с майка ти!

— Хей, ти нямаш шести пръст — каза Мона.

— Вече не, сладурано — отвърна Мери Джейн. — Мама накара един лекар в Лос Анджелис да го отреже. Тъкмо това се опитвах да ти кажа. Направили са същото и с…

— Стига толкова приказки — отсече Силия. — Много се притеснявам за Роуан!

— О, не знаех — рече Мери Джейн. — Искам да кажа…

— Направили са същото и с кого? — попита Мона.

— Ето, значи се казва с „кого“, а не с „кой“?

— Не мисля, че сега е моментът да ти обяснявам — отвърна Мона. — Има много по-важни въпроси…

— Стига толкова, дами и господа! — обяви Беа. — Мери Джейн, ще се обадя на майка ти.

— О, много ще съжаляваш за това, лельо Беа. Знаете ли какъв лекар ми отряза пръста в Ел Ей? Беше вуду лечител от Хаити и го направи на кухненската маса.

— Но не могат ли да изкопаят тялото на онази жена и да разберат веднъж завинаги коя е? — попита Майкъл.

— Е, почти сигурни са, че… — започна Силия.

— Какво? — настоя Майкъл.

— Ами има нещо общо с чековете от социалните — обяви Беатрис, — пък и не е наша работа. Майкъл, моля те, забрави за тази мъртва жена!

Беше ли възможно Роуан да не слуша тези приказки! Пък и той вече наричаше Мери Джейн по име и просто я изяждаше с поглед. Ако това не бе в състояние да развълнува Роуан, и торнадо нямаше да може.

— Е, Майкъл Къри, оказа се, че са наричали мъртвата жена Доли Джейн известно време преди да се спомине. Ако питаш мен, в тоя приют всички не са наред с главата. Мисля, че просто една нощ са настанили баба ми в грешно легло, а старата дама в нейното е умряла и ето ти объркването. Погребали са някоя бедна непозната в гробницата на Мейфеър!

В този момент Мери Джейн хвърли бърз поглед към Роуан и извика:

— Тя ни слуша! Заклевам се. Слуша ни.

Ако това бе вярно, то никой друг не го бе забелязал. Роуан изглеждаше все така несъпричастна. Майкъл се изчерви, сякаш бе обиден от изблика на момичето. А Силия се вгледа в Роуан с мрачно изражение на лицето, пропито със съмнение.

— Нищо й няма — обяви Мери Джейн. — Тя непременно ще се освести, казвам ви. Просто е от хората, които говорят само когато искат. И аз съм такава.

На Мона й се прииска да каже: „Ами защо не млъкнеш тогава?“. Но всъщност й се искаше да вярва, че Мери Джейн е права. Това момиче наистина можеше да е могъща вещица. Ако не беше, рано или късно пак щеше да постигне своето.

— А вие не се притеснявайте за баба — каза Мери Джейн, сякаш се канеше да тръгва. Усмихна се и се плесна по тъмното бедро. — Според мен всичко може да се обърне към добро.

— Господи, и как така? — попита Беа.

— Ами през всичките години в онзи дом тя почти не е говорила, само си е мърморила под нос и е разговаряла с хора, които не са там и тем подобни. И какво се оказва? Сега тя говори с мен, гледа сериали и никога не пропуска „Риск“ или „Колелото на късмета“. Мисля, че за нея е било важно да се върне пак във Фонтевро и да открие нещата си на място. Знаете ли, че дори успя да изкачи стълбите? Тя е добре, не се притеснявайте за нея, аз й нося сирене и бисквити и като се прибера, ще гледаме късното шоу или пък някой уестърн, тя много ги харесва. „Разбито сърце“ и тем подобни. Дори пее тези песни. Няма да повярвате. Страхотна е.

— Скъпа, но…

Мона беше започнала да я харесва малко през последните пет минути — дете, което се грижи за една старица и всеки ден се оправя с електрически жици и тем подобни.

Дори стана и я изпрати до портата. Изгледа я как скочи в пикапа си, от чиято шофьорска седалка стърчаха пружини, а ауспухът му бълваше синкав дим.

— Ще трябва да се погрижим за нея — каза Беа. — Ще трябва да седнем и да обсъдим проблема с това дете много скоро.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 225
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)