Невидимият пазител [bg]

Сабалса се изправи.

— Не успяхме да открием нищо от мястото на убийството на Карла, минало е твърде много време, а и да не забравяме, че тялото бе наполовина в реката. Ако убиецът е хвърлил кърпичките там, може придошлите води да са ги отнесли… Поне роднините й потвърдиха, че действително се е гримирала всеки ден.

Амая се изправи и започна да се разхожда из залата, крачейки зад своите колеги, които продължаваха да седят.

— Йонан, какво ни казват тези момичета?

Младшият инспектор се наведе напред и докосна с пръст крайчеца на една снимка.

— Изтрива им грима, събува им обувките — дамски обувки с висок ток. Това е общото между трите. Сресва на път косите им, обръсва слабините им, отново ги прави малки момичета.

— Именно — кимна въодушевено Амая. — Мръсникът мисли, че порастват прекалено бързо.

— Педофил, който си пада по малки момиченца?

— Не, не, ако беше педофил, щеше да избира направо малки момиченца, а те са тийнейджърки, повече или по-малко жени, в онази възраст, в която момичетата искат да изглеждат по-големи, отколкото са всъщност. Не е нещо нетипично, това е част от процеса на съзряване през пубертета. Но този убиец не харесва тези промени.

— Много е възможно да ги е познавал, когато са били по-малки, да не одобрява това, което вижда сега, и затова да иска да ги върне в миналото — предположи Сабалса.

— Не му е достатъчно да сваля обувките и грима им, а премахва и окосмяването им, за да направи гениталиите им като на малки момиченца. Разрязва дрехите им и оголва телата им, все още непревърнали се в тела на жени, каквито те са искали да бъдат, и от тази част на тялото, която символизира секса и поругаването на представата му за детство, премахва окосмението като белег на зрялост, за да го замени с мека, сочна сладка, символ на отминалото време, на традициите в долината, на завръщане към детството, може би на други ценности. Не одобрява начина им на обличане, държането им на по-големи и ги наказва, пресъздавайки върху тях идеала си за чистота. Затова никога не ги насилва сексуално, това е последното, което би искал да направи — иска да ги предпази от покварата, от греха… И най-ужасното от всичко е, че ако съм права, ако това измъчва нашия убиец, то може да сме сигурни, че няма да престане. Измина повече от месец между убийството на Карла и това на Аиноа, и едва три дни между него и това на Ан, той се чувства провокиран, уверен и с още много работа пред себе си, ще продължи да отвлича момичета и да ги връща към невинността… Дори начинът, по който поставя ръцете им, с обърнати нагоре длани, е символ на отдаденост и непорочност.