Четири слепи мишки [bg]

Четях и препрочитах съобщението на Пехотинеца известно време, след което позвъних на Сампсън и му прочетох писмото. Но и той не знаеше какво заключение трябва да се извади от него. Каза, че ще се обади на Елис Купър веднага щом затвори. Почудихме се малко дали зад това писмо не стои Купър, после той затвори.

През останалата част от деня не можах да изкарам смущаващото писмо от главата си. Беше ми пратена информация, която някой считаше за важна. Не се правеха никакви заключения. Тази работа Пехотинеца бе оставил на мен. Какво заключение обаче трябваше да си направя аз от убийствата във Форт Дръм и Форт Кемпбъл? Че са постановка?

Тази вечер реших да си почина няколко часа и отидох на баскетболния мач на Деймън срещу „Сейнт Антъни“, който се играеше в рамките на училищната лига. Деймън направи шестнайсет точки — много добре стреляше от линията на трите точки. Мисля, че той си го знаеше, но все пак искаше да чуе и моето мнение.

— Много добра игра, Деймън — казах му аз. — Добре е, че вкара шестнайсет точки, но не забравяй и другите играчи от отбора. Нещо май не обръщаше кой знае какво внимание на номер единайсет.

Деймън се ухили, макар отначало да се опита да скрие усмивката си.

— Аха, той почти винаги прави най-много точки, но не и тази вечер.

Поговорихме малко и Деймън тръгна със свои съотборници — Рамон, Ървин и Кениън. Това бе нещо ново, но знаех, че вече бе време да свиквам.

Когато се прибрах вкъщи, пак започнах да мисля за Елис Купър и за имейла, който бях получил. Според Сампсън, Купър се кълнеше, че няма нищо общо с това. Тогава кой е? Някой от Форт Браг? Някой приятел на Купър?

Мислих за имейла едва ли не през цялата нощ.

Може би са екзекутирали невинни хора.

Сержант Купър не е първият.

Това е ставало и преди.

Кой, по дяволите, беше тоя Пехотинец.