Декстър в мрака [bg]

8.

Трафикът по шосе 836 беше задръстен половин миля след като шосе 395 от Маями Бийч се вливаше в него. Пълзяхме сантиметър по сантиметър между изходите, докато не видяхме проблема: на магистралата се беше изсипал камион с дини. Край пътя имаше двайсетсантиметрова ивица червено-зелена каша, тук-там с по някоя кола в различен стадий на разрушение. По аварийното мина линейка, следвана от процесия коли, шофирани от хора твърде важни, че да чакат в задръстването. По цялото платно звучаха клаксони, хора крещяха и размахваха юмруци, а някъде напред чух единичен изстрел. Хубаво е да се върнеш към нормалния живот.

Когато си пробихме път през задръстването, бяхме изгубили петнайсет минути и ни отне още петнайсет да стигнем до работата. Возихме се в асансьора до втория етаж в мълчание, но когато вратата се плъзна и излязохме, Винс ме спря и каза:

— Постъпваш правилно.

— Да — казах. — Но ако не побързам, Дебора ще ме убие.

Той ме сграбчи за ръката.

— Говоря за Мани. Работата му много ще ти хареса. Наистина ще видиш разликата.

Вече знаех, че наистина ще видя разлика в банковата си сметка, но за сметка на това все още не виждах смисъла. Наистина ли всички щяха да се забавляват повече, ако им сервират поредица очевидно извънземни неща с неясно предназначение и произход вместо студени мезета? Много неща не разбирам в човешките същества, но това май наистина беше черешката на тортата — ако допуснем, че щяхме изобщо да имаме торта, което, по мое мнение, съвсем не беше сигурно.

Едно разбирах съвсем добре обаче и то беше отношението на Дебора към точността. Беше го наследила от баща ни, а той казваше, че закъснението е неуважение и няма извинение за него. Така че се отскубнах от пръстите на Винс и му стиснах ръката.

— Сигурен съм, че всички ще останем много доволни от храната — казах.

Той не ми пускаше ръката.

— Не е само това — каза ми.

— Винс…

— Така правиш заявление какъв ще е остатъкът от живота ти — каза той. — Наистина добро заявление, че съвместният ви живот с Рита…

— Ако не тръгна, животът ми е в опасност, Винс — казах аз.

— Много се радвам — каза той и беше толкова изнервящо да го видя да показва автентична наглед емоция, че в бягството ми по коридора към залата за конференции наистина имаше малко паника.

Залата беше пълна, понеже случаят бе станал доста известен след истеричните новинарски истории от предната вечер за две млади жени, открити изгорени и обезглавени. Дебора ме изгледа свирепо, когато се вмъкнах вътре и застанах до вратата, а аз я дарих с надявам се обезоръжаваща усмивка. Тя прекъсна говорещия — един от патрулните, които първи бяха отишли на местопрестъплението, — и каза: