Смъртоносен експеримент [bg]

“Моля? - помислих си. - Кали във Вегас ли ме покани?“ Дори седнала на земята с разпрана блуза и тяло, оп­ръскано с кръв, Кали беше по-знойна от люта чушка „ха- банеро“. За всеки мъж поканата ѝ би прозвучала като сбъ­дната мечта. Аз обаче я познавах достатъчно добре, за да знам, че става въпрос за нещо друго, не за забивка между нас. Преди време се бях пробвал и всеки път бях удрял на камък.

И все пак не беше лошо да изясним нещата.

- Аз съм с Катлийн - обясних. - Мислех, че знаеш. Кали се разсмя и ме смъмри:

- Боже, Донован, я се стегни!

- Добре де - измънках, - само проверявах.

- Имаш ли представа колко си стар?

- Ясно, Кали, искаш да направим платоническо пъте­шествие. Разбрах.

- Достатъчно стар си да ми бъдеш баща, извратен не­щастнико.

- Четиринайсет години по-голям съм от теб. Точка.

- В кучешки години може би.

Въздъхнах.

- Кога искаш да отидеш?

- Как ти звучи сряда?

- В сряда имам среща в Нюарк в осем и половина су­тринта. Можем да се срещнем на летището към десет.

- Същият фиксиран оператор като предишния път?

- Да, но самолетът ще е друг.

- Ще те чакам на изхода с фанфари.

- Да бе, опитай се да прекараш в наши дни фанфари през гражданска проверка.

- Оценявам го, Донован.

Кимнах.

Тя се изправи и докладва:

- Бикъм е на шофьорското място, Чарли е под предната Дясна гума, тези двамата ги видя. Приключихме тук.

Подадох на Кали фенерче.

- Ще ми светнеш ли? - попитах.

Тя вкара през прозореца на шофьора достатъчно свет­лина, за да работя. Измъкнах малка найлонова торбичка от джоба си и се наведох във вана през вратата на шофьо­ра. Извадих лента за отпечатъци и прехвърлих няколко частични на таблото и такъв от цяла длан от страната, където беше седял Чарли. После извадих от торбичката три руси косъма и сложих по един на седалката, на пода и на ръкава на Бикъм, близо до маншета.

- Остави гилзите където сами паднаха, нали? - попи­тах, докато отмятах списъка си наум.

Кали не си направи труда да ми отговори. Тя беше не­надминат професионалист.

Огледах още малко, за да се уверя, че не съм пропуснал нещо. Пъхнах торбичката обратно в джоба си и извадих две найлонови торби от по седем и половина литра от сака си.

- Да се справим с оръжията - предложих.

Избърсах моето, внимателно го сложих в една от тор­бите и я оставих в сака. Кали ми подаде своето, почистих го и го прибрах в другата.

- Местопрестъплението е готово - заявих.

- Ами видео камерата?

- Сал не се довери на Теди да я махне, затова прати чо­век в бара. Той ще я прибере.

- Мислиш ли, че Сал може да я използва срещу нас ня­кой ден?

- Не. Нашите хора могат да опорочат всяко доказател­ство.

Извадих непромокаемо яке от сака и ѝ го подадох.

- Сложи го, за да скриеш ръката си. Ще се повозим малко, преди да отстраним татуировката.

- Ще свърша това, като ме закараш. Имам лакочисти­тел, върши работа, но ще отнеме малко време.