Хайде да крадем коне [bg]

Аз спях през деня, баща ми също, дремваше и бащата на Юн, че и Франц, само майка му оставаше будна. Дойдеше ли време за почивка, всеки лягаше в пирена под някое дърво и затваряше очи, а тя сядаше в лодката и се прибираше у дома при Ларш, за да се погрижи и за него. Събудехме ли се, вече се бе върнала или пък чувахме плясъка на греблата и знаехме, че бе на път. Със себе си носеше и необходими неща — инструменти, които й бяхме заръчали да вземе или нова кошница с храна, някой сладкиш, на който всички се радвахме. Просто не разбирах как го постигаше, работеше усилено като мъж. И всеки път забелязвах как баща ми лежеше с притворени очи и я гледаше, когато се задаваше по пътеката. Аз също я наблюдавах, не можех да се сдържа, и понеже ние го правехме, бащата на Юн също не я изпускаше от очи, ала погледът му бе различен от друг път и това си беше в реда на нещата. Обаче не мисля, че гледката бе същата, защото видяното от него явно го смущаваше и учудваше. Аз пък я съзерцавах и ми се приискваше да поваля най-високия смърч, да го гледам как се килва и пада със свистене, а после се тръшва и оглася цялата долина, да изсека клоните му със светкавична скорост и да обеля кората му сам-самичък, без да си отдъхна, макар това да бе най-тежката работа, да го завлека до водата с голи ръце и със собствения си гръб, без да ми помага никой, дори конят, да го бутна във водата, ненадейно усетил страшна сила, а пръските да се издигнат високо колкото къща в Осло.

Нямах представа какво минаваше през ума на баща ми, ала и той се понапрягаше малко повече в присъствието й. Тя прекарваше доста време при нас, та в края на деня и двамата бяхме капнали от умора. Той обаче се смееше и шегуваше, а аз следвах примера му. Бяхме във възторг без сами да знаем защо, аз поне не го проумявах, а Франц също беше в добро настроение, размахваше брадвата с напращели мускули и гръмък глас и редеше остроумни подмятания, дори и онзи път, когато не внимаваше и едва успя да избегне един падащ смърч, а един клон събори шапката от главата му. Той хвърли брадвата и се завъртя с разперени ръце като танцьор, ухили се до уши и извика: