Парижката квартира [bg]

1

Вече беше мръкнало, когато Маделин отвори вратата на къщата. Беше направила всичко възможно да избегне сблъсъка с Гаспар Кутанс, който неминуемо щеше да се случи. Дори тайно се бе надявала, че драматургът в крайна сметка се е отказал от правото си да живее в студиото, но като закачаше коженото си яке на портмантото, видя едрата му фигура в кухнята.

Докато прекосяваше хола, за да отиде при него, тя се поспря да разгледа десетината снимки в американски рамки от светло дърво, закачени по стените. Сега, когато знаеше, че малкият Джулиан е мъртъв, снимките, които я бяха трогнали, когато ги видя за първи път, й се сториха мрачни и изпълнени с печал. Заради това тази вечер къщата й изглеждаше по-студена, потискаща и пропита с тъга. Усещайки, че предишното очарование е изчезнало, тя взе радикално решение.

Когато влезе в кухнята, Кутанс я поздрави с нещо подобно на ръмжене. С овехтелите си дънки, карирана риза, двуседмична брада и износени кубинки „Тимбърленд“, той й заприлича на горски отшелник, което не подхождаше на статута му на драматург. Застанал до барплота, Гаспар съсредоточено режеше лук с бързи и отмерени движения, докато слушаше камерна музика на стар транзистор. Пред него, в съседство с голяма торба от амбалажна хартия, бяха поставени няколко продукта, които очевидно бе купил следобеда: зехтин, миди „Сен Жак“, кубчета пилешки бульон, трюфели.

— Какво приготвяте?

— Критараки с трюфели. Това са дребни гръцки макаронени изделия, които се готвят като ризотото. Ще вечеряте ли с мен?

— Не, благодаря.

— Обзалагам се, че сте вегетарианка. Ядете киноа, водорасли, покълнали семена и всички…

— Нищо подобно — прекъсна го тя рязко. — По повод на къщата исках да ви предупредя, че ви я оставям. Ще отседна другаде. Собственикът ми предложи да ме компенсира и ще приема предложението му.