Черната кутия [bg]

- Съжалявам, че си преживял това... - Лейланд се почесва зад ухото.

- Недоразумение - чевръсто допълва Бланко.

- Беше си саботаж! - уточнявам мрачно.

- Има логика... - кимат и двамата.

- Колкото повече израстваш, толкова по-нащрек тряб-

ва да бъдеш! - обажда се Лейланд. - Хората не са братя. Дори когато работят в една фирма.

Това го знам от първия работен ден, но си трая благоразумно.

- Понякога тази конкуренция може да бъде много креативна - подхваща Бланко. - Стига да не взима болезнени размери, естествено.

- Искам да знаеш, че въпреки всичко сме на твоя страна - намесва се Лейланд. - Доволни сме от работата ти. Имаш мозък, имаш опит, имаш и хъс. Инвестирали сме в теб. Затова смятаме, че трябва да получиш още един шанс.

Намирисва на последно предупреждение. Колко бързо могат да сговнят нещата! Двамата доближават глави и ме стрелват с лукавите си очички.

- Какво ще кажеш да отскочиш до родината си, докато нещата тук се поуталожат?

- Моля!?

- До България. В момента там е един наш колега. Не сме сигурни, но може да се нуждае от помощ.

- Консултира една приватизационна сделка... - допълва Лейланд. - Прехвърли се от Румъния в България още преди три месеца.

- Познаваш ли партньора Курц? - стрелва ме изпитателно Бланко.

- Леополд Курц! - трепвам.

Списъкът на партньорите наброява около четиристотин души. Само малка част от тях са заети с непосредственото управление на компанията. Останалите вечно са в движение: обикалят по проекти, пръснати в различни точки на света. Познавам лично не повече от трийсетина - тези, с които съм имал случай да работя. Курц обаче беше звезда. Преди две години беше издал книга, която се радваше на популярност в корпоративните среди. Имах я с автограф. Говореше се, че пише нова.

- Той е забележителна личност, но има странен характер... - додава Бланко.

- Доста странен! - натъртва Лейланд.

- Естествено, никой не отрича професионалните му качества - бързо добавя Бланко. - Курц имаше голямо бъдеще. Можеше дори да оглави фирмата, ако не беше този негов характер.

- Лично старият Хамилтън го беше посочил за свой заместник - Лейланд снишава глас. - Но съветът на директорите се уплаши. Методите му понякога са твърде радикални...

- В крайна сметка предпочетоха Мей.

- Оттогава Курц не се е прибирал в Ню Йорк. Посвети се изцяло на нововъзникващите пазари. Той не е административен тип. Макар че беше огорчен. Самолюбието му страдаше. Стана още по-особен!

Недомлъвките ме изнервят.

- И какъв е проблемът?

- Хъм... - кърши китки Лейланд. - Не поставяме под съмнение неговата компетентност, но клиентите ни нервничат. Става въпрос за металургична компания, която иска да купи някакъв завод в България. Но са възникнали усложнения. Искаме да отидеш на място и провериш какво точно става. Ако трябва, да му помогнеш. Ти си местен, запознат си с условията...