Под тези сенки

Сложих я на леглото и тя се опъна по гръб на него.

Изпълних се с гняв към мъжа, който сипа дрога в питието й. Исках да се върна и да го спукам от бой. Но тъй като знаех добре какви са охранителите в баровете на града, бях убеден, че на мъжа няма да му се размине. Тук не приемахме добре подобни простотии.

Какво, по дяволите, щеше да се случи с нея, ако не се бях оказал на Бърбън Стийт? Ако бях отишъл на едно от обичайните си места?

Дори не исках да мисля, какво щеше да стане. Когато пристъпех в бар, инстинктите ми изискват да огледам всичко, преди да поръчам питие. Дори в края на бара Ейдън не бе успяла да се скрие. В морето от пиянска лудост, тя се открояваше. Не знаех какво беше, но в нея имаше нещо.

И сега, виждайки я почти изпаднала в безсъзнание, не можех да спра да мисля колко адски уязвима беше щом е сама.

Тя изрита пантофките си и седна, посягайки назад към гърба си.

— Не мога да го стигна. Ще ми помогнеш ли?

Вероятно говореше за ципа на роклята. Седнах до нея на леглото, когато се обърна с гръб към мен. Но там нямаше никакъв цип.

— Какво се опитваш да достигнеш?

— Искам да сваля тази рокля.

— Е как се пъхна в нея?

Ейдън изпръхтя раздразнено, преди да се усмихне.

— Божке. Страничен е. Забравих. — Тя вдигна ръка, но й беше трудно да улови малката кукичка.

— Спри. Аз ще го направя. — Хванах кукичката на ципа и той се плъзна леко надолу по ребрата й.

Мамка му, кожата й бе дори по-нежна отколкото мислех, докато си представях как татуирам рамото й.

Трябваше да отстъпя, но тя продължаваше да се бори с роклята. Това сигурно бе наказание за нещо, което бях направил в миналото. Казвах си, че ще държа погледа си към лицето й, макар да знаех, че съм кофти лъжец.

Гърдите й бяха адски перфектни. Сутиенът й бе бледо розов с бяла дантела по краищата и напълно прозрачен. Зърната й бяха няколко нюанса по-тъмни и тя изглеждаше по-сладка отколкото бих могъл да си представя.

Трябваше да спра.

Насочих поглед към очите й и видях, че ме гледа. Изражението й не бе ужасено, а леко колебливо.

Харесваше й, че я гледам. Езичето й се показа, за да навлажни долната й устна, и комбинацията от тази похот и невинността й, накара члена ми да стане по-твърд отколкото някога помня да е бил. Тогава погледът й се сведе надолу и знаех, че не е пропуснала начина, по който реагира тялото ми.

Тя преглътна и след един дълъг миг вдигна поглед нагоре, но не успя да срещне напълно очите ми. Хванах брадичката й и я повдигнах за да ме погледне.

Само едно вкусване, казах си аз. Това е всичко.

Сведох устни към нейните, а ръцете й се притиснаха към гърдите ми, сграбчвайки блузата ми и дърпайки ме по-близо до себе си.

Толкова адски сладка. Тя простена, а членът ми запулсира, напомняйки ми, че съм готов за действие.

Откъснах устни от нея и отстъпих назад.

Какво правя, по дяволите? Тя беше пияна. Дори в момента тялото й може да циркулира GHB, дрогата на изнасилвачите. Нямаше да се възползвам от това, защото щеше да ме направи също толкова голям боклук, колкото онзи, който подправи питието й.