Под тези сенки

— Но…

Тя отстъпи назад, а аз паднах на едно коляно.

— Не е точно начинът, по който планирах да направя това. Всъщност, още не можех да измисля най-идеалния начин. Но не искам никога да мислиш, че това е нещо, което не искам. Ти винаги си била всичко, което съм желал, Ейдън.

Извадих пръстена от торбичката и го вдигнах към нея. Розов морганит, върху халка от платина, декорирана с извити лози.

— Ти… ти си го купил?

— Да. Купих го.

— Ти… искаш да се ожениш за мен?

— Когато си готова и нито ден по-рано. — Очите й се напълниха със сълзи и аз плъзнах пръстена на пръста й. — Ако искаш да бъдеш с мен.

Тя кимна.

— Завинаги.

Погледнах към тавана, чудейки се откъде Кассо знаеше. Но мамка му, нямаше значение. Беше ни дал благословията си и сега Ейдън бе само моя.