Смъртта на магьосника
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #14
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-013-2
- Переводчик: Ива Дончева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Смъртта на магьосника». Краткое содержание книги:
Корбет се сепна, когато чу виковете отвън.
— Проклет да си ти, който извърши това! Син на сатаната, изчадие адово, невинната кръв вика за отмъщение и правосъдие! Проклет да си и в мислите, и в делата си!
Остатъкът от тирадата бе удавен в смразяващ кръвта писък, последван от крясъци и викове. Корбет и Ранулф се втурнаха към вратата. Хапещият вятър бе образувал снежна вихрушка, но обитателите на замъка не забелязваха яростта на зимата — мъже, жени и деца тичаха към висок оплешивяващ мъж с лице, покрито от гъсто растящи брада и мустаци, облечен целия в черно, който стоеше до малка ръчна количка. Корбет изтича надолу по стълбите и си проби път през тълпата. На носилката лежеше трупът на млада жена, а платното, което го покриваше, бе дръпнато назад, разкривайки безкръвно лице, изцъклени очи и стрела, забита високо в гърдите, разкъсала плътта и костта. Струйка кръв се стичаше от разтворената уста на момичето. Една жена коленичи до количката, впи пръсти в косата си, отметна назад глава и изкрещя към схлупеното сиво небе. Един мъж до нея, облечен в кожена дреха, се опитваше да я успокои. И други се насъбраха, като се опитваха да я успокоят и утешат. Друга девойка, обезумяла от мъка и страх, се вкопчи в носилката, а няколко души се опитаха да освободят пръстите й и да я отведат. Тълпата беше побесняла, крещеше и проклинаше, а Корбет подразбра, че обвиненията падаха главно върху шайка разбойници и предводителя им — Хорхаунд.
Сър Едмънд пристигна заедно с жена си и дъщеря си. Констанс, скрила красивото си лице под качулката на наметалото, се зае с обезумялата майка, вдигна я и я прегърна, отвеждайки я надалеч. Лейди Катрин побърза да й помогне. Сър Едмънд нареди на войниците си да усмирят тълпата и заповядваше всички да се върнат към задълженията си. След малко заповедта беше изпълнена. Отведоха скърбящите родители в голямата зала. Тялото на младото момиче бе прегледано от суховатия доктор на замъка, който се представи просто като мастър Саймън. Той внимателно прегледа тялото и тръсна глава.
— Няма натъртвания, няма следи от насилие — смъртта трябва да е настъпила мигновено. Сър Едмънд, няма какво да се направи — той посочи към стрелата, забита дълбоко в плътта, — освен да я извадим и да подготвим тялото за погребение.
Той се отдалечи, като клатеше глава и мърмореше, че смъртта на момичето приличала на останалите.
Корбет приклекна до количката, а сър Едмънд доведе облечения в черно свещеник и го представи на Корбет като отец Матю, енорийски свещеник на «Сейнт Питър ин дъ Ууд». Лицето на отец Матю беше волево, но набраздено от бръчки и пепеляво на цвят, а под хлътналите му очи имаше тъмни кръгове от недоспиване. Той трепереше леко и промърмори извинение за състоянието си, като го отдаде на ужаса от видяното. Сър Едмънд извика един прислужник да донесе чаша с горещо питие от мляко, вино и подправки. Снегът вече валеше плътно и покриваше пребелялото лице на убитото момиче. Една снежинка кацна на полуотвореното й око, други се смесиха със засъхналата кръв. Корбет бръсна с пръст окрайчената с пера стрела, която бе тъй дълбоко забита, че перата се смесваха с разкъсаната плът. Когато погледна нагоре, видя, че свещеникът се е върнал и го гледа.
— Значи ти си кралският служител? — Корбет забеляза страха в очите на свещеника. — Извинявам се още веднъж, но… — отец Матю се запъна, докато посочваше тялото. — Беше в алеята до църквата, свита като купчина парцали. Аз бях в ризницата на църквата, когато чух смразяващия писък на Алуша. Тя намери трупа. Решила да отиде на гробището, за да посети гроба на една от другите жертви — приятелката й Мериън. Това девойче — посочи той към тялото — трябвало да отиде заедно с нея. Бедната Ребека! Но тъй де, Алуша потеглила с каруцата на мистрес Фейнър с мисълта, че Ребека ще се присъедини към нея по-късно. Но тя, разбира се, не го сторила. Когато Алуша си тръгнала от гробището, се натъкнала на трупа — свещеникът поклати глава. — Такъв ужас! Бях забравил предупреждението на древните: Praeparetur animus contra omnia.
— «Подготви душата си за неочакваното» — преведе Корбет. — Ти си изучавал Сенека, така ли, отче?