Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— Сигурно се шегуваш! — Стиви Рей започна да си прави вятър с ръка. — Кажи за докосването.
Поех си дълбоко дъх.
— Беше наистина объркващо. Всичко вървеше много добре. Както казах, разговаряхме и се смеехме. Тогава той каза, че е сам навън, защото искал по този начин да получи вдъхновение, за да напише хайку…
— Това е невероятно романтично!
Кимнах и продължих:
— Знам. Както и да е. Обясних му, че не съм искала да преча на вдъхновението му, а той каза, че много неща могат да го вдъхновят, не само нощта. И ме попита дали искам да бъда неговото вдъхновение.
— Ега ти!
— Точно това си помислих и аз!
— Но си отговорила, че с удоволствие ще бъдеш неговото вдъхновение.
— Именно.
— И… — Стиви Рей ме подкани нетърпеливо.
— Той поиска да види татуировките ми. Тези на раменете и гърба.
— Не може да бъде!
— Направи го.
— Човече, бих си съблякла блузата по-бързо, отколкото може някой да мигне.
Засмях се.
— Е, аз не си съблякох блузата, но си свалих якето. Всъщност той ми помогна.
— Да не би да ми казваш, че Лорън Блейк, най-добрия вампирски поет и най-привлекателен двукрак екземпляр на света, ти е помогнал да си свалиш якето като старовремски джентълмен?
— Да, точно така. — Демонстрирах й, като смъкнах якето си до лактите. — И тогава не знам какво точно ми стана, но изведнъж вече не бях нервна и не се притеснявах, че се държа глупаво. Смъкнах презрамката си ето така. — Показах й как я свалих и открих голяма част от рамото и гърба си, както и солидна част от гърдите си. Особено като се има предвид, че бях с най-хубавия си черен сутиен. — И тогава той ме докосна отново.
— Къде?
— Проследи с пръст орнаментите на татуировката ми по рамото и гърба. Каза, че изглеждам като древна вампирска кралица. И тогава ми изрецитира хайкуто.
— Ега ти!
Седнах на леглото си, облякох се и въздъхнах.
— Да, беше поразително за миг. Сигурна съм, че между нас припламнаха искри. Мисля, че той почти ме целуна. Поне съм сигурна, че му се искаше да го направи. Но тогава най-неочаквано той се промени. Изведнъж стана учтив и любезен, благодари ми, че съм му показала татуировките си, и изчезна.
— Е, това не е особена изненада.
— За мен беше адски неочаквано. Искам да кажа… в един момент се взира в очите ми и по всякакъв начин ми показва, че ме желае, а в следващия — нищо.
— Зоуи, той е учител. Ти си ученик. Това е вампирско училище, със съвсем различни правила, но някои неща не се променят. Учениците са забранена територия за учителите.
Прехапах устни, после подхвърлих:
— Всъщност той преподава само почасово и временно.
Стиви Рей поклати глава.
— Ако това изобщо има някакво значение.
— Това не е всичко. Виж какво намерих преди малко в шкафчето си.
Подадох й листчето с хайкуто.
— О, боже мой! Това е толкова романтично! Направо ще умра. Как? Как докосна татуировката на гърба ти?
— А ти как мислиш? С пръст. Проследи извивките. — Все още можех да почувствам топлината на неговото докосване.
— Рецитира ти любовна поезия, докосва татуировките ти, а после написва хайку за теб. — Тя въздъхна замечтано. — Сякаш сте Ромео и Жулиета, сякаш цялата работа със забранената любов… — Както си вееше с ръка драматично, изведнъж спря и се изправи на леглото. — О, ами Ерик?
— Какво за него?
— Той ти е гадже, Зоуи!
— Официално не е — смутих се.
— Е, какво трябва да направи, че да стане официално? Да падне на колене? Беше очевидно, че цял месец излизате на срещи.
— Знам… — казах отчаяно.
— В такъв случай повече ли харесваш Лорън, отколкото Ерик?
— Не! Да. По дяволите, не знам. Но Лорън е цял един нов свят. И като че ли няма как да имаме връзка. — Но не бях напълно сигурна в това. Нямаше ли как да се срещаме тайно? Исках ли нещо такова?
Сякаш прочела мислите ми, Стиви Рей каза:
— Може да се промъкваш тайно и да се срещате.
— Това е нелепо. Той сигурно изобщо не изпитва същото към мен. — Но още като го казах, си спомних топлината на тялото му и желанието в очите му.
— Ами ако го изпитва? Знаеш, че си различна. Никой от нас няма белег, подобен на твоя. Никой никога не е имал дарба за петте елемента. Може би правилата не важат за теб.
Стомахът ме присви. Още с идването си в «Дома на нощта» се надявах да мога да намеря своето място тук. Исках училището за вампири да стане мой дом и да намеря приятели, които да бъдат моето семейство. Не понасях да съм различна и не изгарях от желание да нарушавам правилата. Поклатих глава и въздъхнах: