Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— Били са смятани за близки с дявола и какво ли още не, но зависи главно за кой период от историята говорим. Общото е, че са горели в ада за делата си. — Изчервих се, защото споменах думата ад пред учител, но тя изобщо не реагира, само кимаше в съгласие с мен.
— Да, именно. Те дори са нападали своите светци — например Жана д’Арк. Виждаш, че хората са се научили да заглушават инстинктите си. За разлика от тях вампирите са се научили да се вслушват в тях, и то внимателно. В миналото, когато хората са се опитвали да преследват и унищожат нашата раса, именно това ни е помогнало да оцелеем.
Потръпнах, като си представих колко ли е било трудно да си вампир в онези времена.
— О, не се притеснявай, Зоуибърд. — Усмихнах се, защото ме нарече с името, с което ме наричаше баба. — Тези мрачни времена няма да се върнат. Сега може да не сме така почитани, както в древни времена, но хората вече няма да ни преследват и убиват. — За миг опасни пламъчета просветнаха в зелените й очи. Когато продължи гласът й, звучеше както обикновено. Всякаква следа от опасност беше изчезнала и тя говореше пак като моя приятелка и ментор. — Казвам ти всичко това, за да те уверя, че трябва да слушаш инстинктите си. Ако имаш лошо предчувствие за някоя ситуация или за някого, вземи го под внимание. И, разбира се, ако искаш да говорим за това, можеш да дойдеш при мен по всяко време.
— Благодаря, Неферет. Това значи много за мен.
Тя махна с ръка.
— Това значи да си ментор и Висша жрица. Две роли, които очаквам и ти да изпълняваш един ден.
Когато говори за бъдещето ми и за мен като следващата Висша жрица, ме обзема много странно чувство… нещо средно между надежда и въодушевление в комбинация със страх.
— Между другото, бях много изненадана, че не дойде при мен днес след посещението си в библиотеката. Не успя ли да вземеш решение за бъдещето на «Дъщерите на мрака»?
— Ъ-ъ-ъ, не, напротив. — Положих всички усилия да не мисля за случката в библиотеката или за преживяването ми с Лорън отпреди малко… никак не ми се искаше Неферет с нейната интуиция да узнае за всичко… за него.
— Усещам колебанието ти, Зоуи. Може би още не си решила или не искаш да споделиш с мен?
— О, не. Исках да кажа… да. Аз дойдох до кабинета, но… — припомних си набързо сцената, на която станах неволен свидетел. Очите й можеха да видят всичко директно в душата ми. Преглътнах тежко. — Говорехте с Афродита. Затова си тръгнах.
— Разбирам. Сега вече ми е ясно защо си толкова нервна в мое присъствие. — Неферет въздъхна дълбоко. — Афродита… тя се превърна в проблем. Това наистина е много жалко. Казах го и на Самхайн, когато осъзнах колко е прекалила. Донякъде се чувствам отговорна за мрачното създание, в което тя се превърна. Знаех, че е себична още когато за пръв път дойде в училището. Трябваше да я държа по-изкъсо и да мога да я спра по-рано. — Погледите ни се срещнаха. — Колко от разговора чу?
Тръпки пробягаха по гърба ми.
— Не особено много. Афродита беше много разстроена. Казахте й да се вгледа в себе си. Знаех, че не е добре да ви прекъсвам. — Замълчах, надявайки се да не се издам, че това не е всичко, което чух. Не отместих поглед от проницателните й очи.
Тя въздъхна и си наля вино.
— Обикновено не обсъждам учениците, но случаят е необичаен. Знаеш, че дарбата на Афродита беше да получава видения за бъдещето.
Кимнах, без да коментирам, че използва минало време.
— Е, изглежда, поведението на Афродита е раздразнило Никс до такава степен, че тя е отнела дарбата й. Нещо много необичайно. Обикновено когато богинята дари някого, рядко му отнема дарбата. — Неферет сви рамене. — Но кой може да разбере мислите на богинята?
— Афродита сигурно е много нещастна — промълвих.
— Оценявам съчувствието, което изпитваш, но не ти казах това, за да я съжаляваш. Казах го по-скоро за да те предупредя. Виденията на Афродита вече не са валидни. Тя може да направи или каже неща, които да създадат проблеми. Твое задължение като лидер на «Дъщерите на мрака» е да внимаваш да не се наруши деликатният баланс между учениците. Разбира се, ние ви насърчаваме сами да разрешавате конфликтите помежду си, доколкото е възможно. Вие сте много повече от човешките младежи и ви гласуваме голямо доверие, но не се притеснявай да дойдеш при мен и да споделиш, ако поведението на Афродита стане прекалено… — тя се поколеба за последната дума — особено.