Париж, Париж

Поскърби за по-добрите времена, разхождайки се бавно из Булонския лес в началото на февруари, когато зимата сякаш е траяла през целия ви живот и виж как изскачат от мъглата ездачи, как копитата на конете им хвърлят кал, докато галопират край езерото, по което през лятото младите мъже дрънкат на китари, а техните момичета гребат между лебедите. През февруари помисли за всички мъртви рози на флиртаджиите, помисли за момичетата, танцували под дърветата на великолепните балове давани от Али Хан в нощта на Гран При. Докато си още в Леса потърси, с неудоволствие, наскоро издигналата се зала, където електрифицирани пътеки за боулинг ечат от грохота на ударите и си помисли за нашествието на неона и механизираните забавления в света на природата. Погледай пазачите, които събират мъртвите листа и секат разпрострелите се нашироко явори и кестени с вид, сякаш могат да издържат триста години, но се оказва, че наистина са изгнили отвътре, мъртви от дишането на парижкия въздух.

Отдалечи се от Леса по авеню Генерал Кьониг и погледни към къщите-лодки, завързани по бреговете на реката, с олющената им лятна боя и студените корпуси, оградени от плаващи плевели и захвърлени кори от портокали. Помисли за самоубийците, извадени изпод най-близкия мост и забележи задушаващите се, наблъскани, набързо построени блокове, които покриват брега от другата страна на реката, където до неотдавна имаше тенис кортове и градини.

Спри при вратата на някое ecole communale и забележи колко блед и нездрав вид имат децата, докато се потапят в зимния сумрак, колко често имат нужда от носна кърпичка, колко преждевренно състарени изглеждат. Спомни си как е трябвало да прекарат дългия ден, без да им е разрешено да пият вода, когато ожаднеят или да ходят до тоалетната, когато изпитат нужда. Заговори ги и се шокирай от тяхната образованост и ерудираност и открий, че са били научени на единствения ужасен парижки урок — състезавай се или умри.