Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
Освежени от дъжда, те се прибират вътре, избърсват се с дебели кърпи и се сгушват под гъшия пух. Ръката на Джереми си намира удобно място върху малката вдлъбнатина на гърба на Гейл, а нейната — на рамото му. Ръката му сякаш винаги е стояла там.
Телата им са създадени едно за друго.
На другия ден обядват в Ютика и отново поемат на север, към планината. В Олд Фордж наемат кану и гребат нагоре по реката през веригата от езера, за която е чел Джереми. Бреговете им са по-застроени, отколкото си е представял той, и от къщите долита съскането и пукането на мисловните потоци, но те откриват усамотени острови с пясъчни ивици досами водата, където прекарват три дни в гребане и мъкнене на лодките по сушата, докато двудневна дъждовна буря и две и половина мили пренасяне на канутата ги прогонват от Дългото езеро на петия ден.
Гейл и Джереми намират уличен телефон и се връщат в Олд Фордж с брадатия млад мъж от кантората за наемане на лодки. Сядат отново в разбрицания фолксваген и навлизат още по-навътре в планината, изминавайки широкия завой през Сейрънък лейк надолу до село Кийн Вали. Там Джереми купува туристически пътеводител, мятат раниците на гръб за пръв път и се отправят през горите към някакво място, наречено Голямата пързалка.
Пътеводителят твърди, че преходът е само 3,85 мили по умерено стръмна пътека, наречена Братята, но думата „умерено“ се оказва явна грешка, тъй като пътеката се катери по скали, покрай водопади, през била и върхове; скоро Джереми започва да ругае и мърмори, че тези 3,85 мили очевидно са измервани от самолет, а не от пешеходец. Освен това се оплаква, че товарът му е прекалено тежък. Гейл предлага да се отърват от чувалчето с дървени въглища или от едната опаковка с шест бири, но Джереми изхвърля няколкото туристически сладкиша и настоява да задържи по-важните за едно такова пътешествие неща.
След 2,20 мили минават през красива горичка от бяла бреза и се изкачват на Третия Брат — нисък връх, едва подаващ скалистата си муцуна над развълнувания океан от листа. Оттам зърват крайната си цел — планината Голямата пързалка — и дишайки на пресекулки, се хилят един на друг.
Планината Голямата пързалка е по-ниска и много по-загадъчна от Ел Капитан в Йосемитите. Единият й склон е полегат и горист, а другият представлява отвесна канара, спускаща се към камара от камъни с големината на къща.
— Там ли ще ходим? — задъхва се Гейл.
Джереми кимва, защото не му достига въздух да говори.
— Не можем ли просто да го снимаме и да кажем, че сме били там?
Джереми клати неодобрително глава и нарамва раницата си със стон. Половин миля се спускат по седловината. Пътеката от време на време върви зигзагообразно, но в по-голямата си част се спуска право надолу по скалите. Точно под канарите на върха на Голямата пързалка последният участък от пътеката им предлага стръмно изкачване.
Джереми си дава сметка, че са на върха едва когато вместо скала вижда под краката си само въздух. Без да маха раницата си, той се просва по гръб с разперени ръце и крака. Гейл акуратно сваля своята, преди да се срине върху корема му.
Остават така почти петнайсет минути, обсъждайки облаците и прелитащите от време на време ястреби, докато съберат достатъчно сили, за да си шепнат. После подухва ветрец и Гейл сяда; Джереми гледа как вятърът роши късата й коса и си мисли: Винаги ще помня това, а Гейл го поглежда и се усмихва, виждайки отражението си в мислите му.
Опъват палатката откъм южната страна, сред изкривените от ветровете дървета по надвисналата скала, но подреждат възглавниците и спалните си чували по дължината на самия й ръб. Поставят въглищата в естествена вдлъбнатина в скалите, където скарата се побира съвсем точно. Гейл изважда пържолите от хладилната чанта, а Джереми взима една студена бира и я отваря. Гейл вече е сложила увитата във фолио царевица върху жаравата и сега Джереми се заема с приготовлението на храната, докато Гейл прави салата от репички, марули и пържени картофи и я разпределя в двете чинии. Отнякъде измъква увити в хавлии и хартия винени чаши и бутилка каберне совиньон. Слага бутилката да се изстуди при останалите бири.
Докато се хранят, слънцето залязва и пада вечер; седят на самия ръб, краката им висят над бездната. Има малко облаци само над хоризонта на запад, които подпалват небето в розово и тъмновиолетово. Ръбът се простира от южната страна на планината и те гледат нататък, докато здрачът се превръща в мрак. Пържоли има достатъчно, и те ядат бавно, като често доливат чашите. Гейл е донесла две големи парчета шоколадова торта за десерт.
Докато разчистват следите от готвенето и пъхат картонените чинии в торбата за боклук, излиза вятър. Джереми няма желание за лагерен огън и разпръсква въглените из скалните цепнатини; сега по нищо не личи, че там някой си е приготвял храна. Обличат пухени якета, мият зъбите си и се усамотяват за кратко сред дърветата откъм северната страна, но щом се показват звездите, те са вече в спалните чували на южния ръб.